Търси

библията библията  (ED Wien)

София: Дискусия за поезията и християнството

Можем ли да четем Библията като поезия и чуваме ли вдъхновението в проповедите на Исус, бяха част от темите в дискусията между поети и учени, която се проведе на 21 май 2024 г. в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН). Разговорът се разви с посока на християнството в съвременната българска поезия с участието на Калин Михайлов, Румен Стоянов, Людмила Миндова и преводачът Тони Николов.

За изходна точка послужиха книгата на значимият, английски християнски поет  Сър Майкъл Едуардс, посветена на изкуството в християнската литература: „Несвоевременно християнство. Как да чуем Библията“ (пр. Тони Николов. Изд. Комунитас, София, 2023), както и стихосбирките на участниците: „Две години – два дена“ (2023) и „Фотограф на облаци“ (2022) на Калин Михайлов и „Злак“ (2012) и „Зрак“ (2015) на Румен Стоянов илюстрираха християнските ценности в съвременната българска поезия.

Преподавателят по антична и западноевропейска литература проф. Калин Михайлов подчерта целенасочената грижа за езика, която може да се види в библейските преводи през вековете. Тя е бягство от пошлото в посока на поетична гледна точка. Според него е важно доколко сме чувствителни за духа на автора, когато превеждаме.

Сред най-поетичните текстове в библията, бяха споменати: Песен на песните, издадена на скоро в изключителните преводи на двамата български поети: Иван Методиев и Георги Рупчев ( изд. „Да“), а също Плач Йеремиев от Старият Завет.

Ето как вижда езика на вярващите апостол Яков: Всякакви диви животни и птици, пълзящи и морски същества могат да бъдат укротени и са укротявани от хората. Но езика никой човек не може да укроти. Той е необуздано зло, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Йехова, Бащата, и с него проклинаме хората, които са създадени „по Божие подобие“. От една и съща уста излизат благословия и проклятие.( Яков 3: 7-10)

Божествена комедия беше разгледана като извор на поетично християнство, още повече, че новият й превод в България от Кирил Кадийски, провокира издаването и на изключителните християнски коментари към нея на проф. Владимир Градев. Цикъл от лекции свързани с Божественото в Божествена комедия на Данте се провеждат в Екзархията на ул. Люлин планина.

Примери за християнски дух в поезията и преводите остават тези на Атанас Далчев и Кръстан Дянков, а също творчеството на последните папи : поезията на папа Йоан Павел Втори и книгите на Папа Ратцингер.

Остава отворен въпросът за църквата като меценат на християнско творчество и изкуство, чиято роля на благодетел днес продължават издателствата в България, като поемат риска да публикуват християнска литература и поезия с висока стойност, за да култивират добрият вкус.За Ватикан Нюз от София

Десислава Танчева

23 Май 2024, 07:35