ЦЪРКВА

Юбилеят в Библията

„Юбилеят е, за да се обърнем, така че сърцата ни да станат по-големи, по-щедри, повече Божие чедо, с повече любов“. Юбилеят е древно нещо, засвидетелствано в Светото писание. Откриваме го по-специално в Книгата Левит, която го представя като кулминационен момент в религиозния и социален живот на народа на Израил.

Става въпрос за своеобразна „обща амнистия“, която е позволявала на всеки да се върне към първоначалното си положение, с анулиране на всички дългове, връщане на земята и възможността отново да се наслаждава на свободата, типична за членовете на Божия народ. Един „свети народ“, където разпоредби като тази на юбилея са служили за борба с бедността и неравенството, гарантирайки достоен живот за всички и справедливо разпределение на земята, на която да живеят и от която да се прехранват.

Централната идея е, че земята първоначално принадлежи на Бог и е поверена на хората (Битие 1, 28-29) и следователно никой не може да претендира за изключително притежание върху нея, създавайки ситуации на неравенство.

С юбилея онези, които са обеднели, получава онова, от което се нуждае за да живее, а онези, които са забогатели, връщаха на бедните онова, което са им отнели. Целта е била едно общество, основано на равенство и солидарност, където свободата, земята и парите отново стават благо за всички, а не само за някои, както се случва. Всъщност юбилеят има за цел да помогне на хората да живеят едно конкретно братство, съставено от взаимопомощ. Можем да кажем, че библейският юбилей е бил „юбилей на милосърдието“, защото е бил изживян в искреното търсене на доброто на брата в нужда.

Пророците и Юбилея

След горчивия опит на вавилонското изгнание, в което Божият народ изпита лишението от земята си, от храма, от самата си последователност като народ, се отваря хоризонт на надежда и освобождение. Пророчеството тълкува изживяното. Затова пророчеството е скъпоценното служение, което човек прави на своите братя, на своя народ, тълкувайки със силата на Бог и с мъдростта, дадена от Бог, историческите събития и повратности, в които той участва.

„Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница; да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи, да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач - елейна радост, вместо отпаднал дух - славна одежда;” (Исая 61,1-3a ).

Пророкът става вестител на „година на милосърдие“ и то не чрез личната си инициатива, а чрез „помазание“, извършено от Духа Господен: това е божествен дар.

И тази година се изразява в две жизненоважни, силно положителни посоки: освобождение и утеха. Освобождението е от физически злини, от вътрешни разкъсвания, от състоянието на робство; утехата е трансформация на чувствата, на начина на съществуване: от траур ние преминаваме към радост.

Градски, селски, пастирски и селски трудов опит е включен в нов, по-човешки и конструктивен живот. Времето е белязано от дара Господен.

Юбилеят

Както вече споменахме в предишния материал думата „юбилей“ произлиза от еврейския термин jobel, което означава овнешки рог; тъй като точно този рог е бил използван като тръба, чийто звук бележи за всички началото на юбилейната година. Книгата Левит, в кодекса на светостта, е източникът, който ни предупреждава за важността на юбилейната година, годината par excellence на освобождението, която е в края на седем седмици от години: петдесетата година.

В същата книга Левит има много ценни паралелни текстове и модели за разбиране стойността и важността юбилейната година. Междувременно е добре да се има предвид, че в Близкия изток, в древните култури, лунният цикъл е избран като критерий за отбелязване на времето: седмицата (седем дни) придобива, дори преди еврейското законодателство, ясно религиозен характер. Господ отбелязва времето за работа и почивка. Още първата глава от първата книга на Свещеното писание, Битие, тълкува творческото действие на Бог със структурата на седемте дни, въпреки ясното съзнание за трансцендентността на Бог, който „казва“, а неговото казване е творческо, „благословия“.

Празниците на еврейския календар също са маркирани със седем дни; това е продължителността както на празника на безквасните хлябове, така и на празника на шатрите. По-специално, Петдесетница (петдесети ден) или Празникът на седмиците се празнува седем седмици след Пасхалната събота. Източникът на тези закони са глава 23 от книгата Левит и, в по-древни времена, глава 34 от Изход и глава 16 от петата книга на Библията, Второзаконие.

Освобождението

С радост и задоволство се отбелязва, че вярата в Бог също води културата на Израел да изпита първенство във времето, в работата, в отношенията. Някои реалности, които включват хора, инструменти и средства за живот, не могат да са подвласни на необуздания егоизъм и ненаситния кариеризъм на някои.

Вярващият не може да толерира формите и продължителността, дори и за цял живот, на робството, каквото е било практикувано сред другите народи. Така че не е допустимо, поради задлъжнялост и бедност, семейство или баща да бъдат лишени от земята си завинаги, тъй като земята принадлежи на Бог и е плодотворен дар за човека.

Оттук и специфичните „божествени закони“ от книгата Левит, които утопично се намесват, за да насърчат справедливостта и надеждата. Утопията се крие именно в разстоянието между една юбилейна година и друга и в трудната осъществимост, но ориентацията е ясна: поставя под въпрос, предизвиква, подтиква да се приеме дара и да се насърчи културата на освобождение.

„Защото това е юбилей: свещен да бъде той за вас; от нивата яжте произведенията ѝ. В юбилейната година всеки да се върне във владението си. Ако продаваш нещо на ближния си, или купуваш нещо от ближния си, не се онеправдавайте един други“ (Лев. 25, 12-14).

Що се отнася до хората

Същата книга Левит казва: "Кога осиромашее у тебе брат ти, и ти се продаде, не го товари с робска работа: той трябва да ти бъде като наемник, като преселенец; нека ти работи до юбилейната година, а тогава нека си отиде от тебе, той сам и децата му с него, и да се върне между племето си и влезе пак във владението на бащите си, защото те са Мои роби, които Аз изведох из Египетската земя: те не бива да се продават, както се продават роби; не бъди му жесток господар и бой се от твоя Бог. (Левит 25, 39-43).

Утехата

Един от основните изрази и предложение в библейската Юбилейна година е „почивката“

Почивка, която е наситена с дара и връзката с Бог: всичко е негов дар и ние можем да отнесем всичко към Него. Културата на „съботата“ променя качеството на живот; води обратно към корените, към причината за съществуването; и може да отведе към възможното щастие в историята.

„Петдесетата година да ви бъде юбилей; не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята, и не обирайте гроздето от нерязаните ѝ лози, защото това е юбилей: свещен да бъде той за вас; от нивата яжте произведенията ѝ“ (Левит 25,11-12).

Тази „утеха“ ще отекне по непредсказуем и пълен начин във връзката с Исус от Назарет, Господ, благодарение на когото е възможно да се преживее „почивка“ и „успокоение“; да се изпита, срещу всякакво запустение, опита на „утехата“.

„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мат. 11, 28-30).

Посланието до евреите, започвайки от израза на Псалм 95, стих 11 „ в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище “ и позовавайки се на четиридесетте години изгнание на древния народ на Израел, ни подтиква да размишляваме по чудесен начин за християнската почивка.

„И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство, пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“. Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден. Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна. Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите. И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство“ (Евр. 4, 6-11).

Поглед към бъдещето

Късната старозаветна библейска литература, във едно видение за есхатологичното бъдеще, с типичния апокалиптичен език обявява последното и окончателно освобождение на Божия народ. Това е пророчеството на Даниил (9, 24) за седемдесетте седмици, тоест на конвенционално изчисление на десет юбилейни периода.

„Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за светия твой град, за да бъде покрито нечестието, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, за да бъде доведена вечната правда, да бъдат запечатани видение и пророк и да бъде помазан Светият на светиите“.

Става въпрос във всяко поколение да се съживи очакването и търсенето на Господ; на дара, който той прави от себе си; на новия живот, където освобождението, утехата, почивката, винаги и завинаги са били промисъла на милостта и добротата, които Бог има върху всеки човек и всеки народ.