Патриарх Мар Ава III: папа Франциск помага да се преоткрие християнството
Апостолическото посещение на папа Франциск в Монголия е „желана инициатива“, която също помага да се преоткрие „добре документираната и добре известна история на християнството в тази страна и сред монголския народ“. Това подчерта Мар Ава III, патриарх на Асирийската Източна църква, по повод посещението на папата в азиатската страна.
„Посещението на папа Франциск в Монголия несъмнено е желана инициатива за среща с едно от най-малките и най-периферните стада в света – подчертава Мар Ава пред мисионерската агенция Фидес. Въпреки, че днес католическата общност в Монголия е много малка, папската визита ни напомня за добре документираната и известна история на християнството в тази страна и сред монголския народ. От аналите на църковната история научаваме, че първата среща между Църквата и монголските племена всъщност се дължи на разгласяването на Евангелието от мисионерите на Асирийската Източна църква. Още в края на VI век християнството започва да се разпространява сред народите на евразийските степи, благодарение на монасите от Църквата на Изтока”.
През 1281 г. – припомня патриарх Мар Ава III – „Асирийската църква на Изтока имаше турско-монголски патриарх, Мар Яхб'Алаха III (1281-1317). По това време църковното присъствие на Асирийската църква в това, което сега е монголската държава и китайската провинция Монголия, беше много силно. Днес, сред монголците нараства осъзнаването на тяхното древно християнско наследство, което датира отпреди пристигането на западните мисионери, пристигнали в началото на 1200 г. Мнозина в Монголия днес се опитват да възстановят древната Църква на техните предци, а именно Асирийската Източна църква”.
Патриарх Мар Ава III припомня, че и днес продължават да се намират следи - останки от църкви и манастири също на Арабския полуостров: „Мисионерите на древната Църква на Изтока са „армия“ от духовен тип. Те бяха преди всичко монаси и монахини и отидоха в контексти, оформени от друг манталитет, древни култури и религиозни концепции. Те плениха сърцата на хората със сладост, а не с динамиката на завоеванието. И тогава те помогнаха на местното население да намери графичните знаци, за да превърнат своите езици и техните устни думи в писмена форма. И всяка неотложност, всеки конкретен житейски проблем ставаше възможност да правим добро, ставайки приятели и братя с всички”.
(dg/fides)
