Европейските църкви настояват за разрешаване на хуманитарната криза в Нагорни Карабах

Лиза Дзенгарини - Ватикана

Европейските църкви отново издигнаха своя призив за вдигането на продължаващата блокада в Нагорни Карабах в района на Южен Кавказ чрез отварянето на Лачинския коридор.

Коридорът е единственият път, който свързва арменския анклав (наричан още Арцах от арменците) с Република Армения.

Въпреки тристранното споразумение за прекратяване на огъня между Азербайджан и Армения, постигнато с посредничеството на Русия през ноември 2020 г., движението на хора, превозни средства и стоки към и от територията е блокирано от Азербайджан от 12 декември 2022 г.

Голяма хуманитарна криза

Продължаващата повече от седем месеца, блокадата сериозно засяга живота и условията на живот на 120 000 етнически арменци, живеещи там, включително 30 000 деца, които нямат храна, лекарства, електричество и гориво.

„Това е престъпление срещу човечеството“, казва Киликийския патриарх на арменците Рафаел Бедрос XXI Минасиан, в съобщение до информационната агенция Sir. „Има деца, възрастни хора, болни, гладни и в този отчаян сценарий никой нищо не прави“, разобличава патриархът, който определя настоящата ситуация, като „нов геноцид срещу арменския народ“

Конференцията на европейските църкви (CEC) и Световният съвет на църквите (WCC) също изразиха своята загриженост относно хуманитарната криза в Нагорни Карабах и отново подчертаха необходимостта от спешни и незабавни действия от страна на международната общност.

„Хуманитарната криза в блокирания анклав Нагорни Карабах (Арцах) ескалира до трагични нива с продължителните лишения и страдания на цивилни“, се казва в съвместно писмо, което те изпратиха миналата седмица до Европейския съюз. „Техните основни човешки права все повече биват нарушавани ежедневно“, се разобличава в писмото на Църквите.

Армения и Азербайджан да нормализират отношенията си

Поради това WCC и CEC призовават Европейския съюз и цялата международна общност „незабавно да увеличат усилията си и да предприемат незабавни действия, за да се сложи край на блокадата, за да се спаси живота на жителите на Арцах и да се възстановят и зачитат техните основни права и свободи“.

Писмото също така подчертава жизненоважната необходимост Армения и Азербайджан да нормализират отношенията си след десетилетия на враждебни действия чрез „продължителен диалог“ между Баку и отцепилата се Република Арцах.

„Ние повтаряме нашата твърда убеденост, че трайният мир може да бъде изграден само върху истинския ангажимент на всички заинтересовани страни в преговори, които приемат сериозно пълното спазване на всички права на човека и основните свободи на всички хора, основани на взаимно доверие и уважение“, се чете още в писмото.

„Продължаваме да се надяваме и да се молим за прекратяване на тази блокада, така че мирът, хармонията и справедливостта да възтържествуват“.

Граничният конфликт между Армения и Азербайджан

Граничният конфликт между Армения и Азербайджан за спорния регион Нагорни Карабах и околните райони води началото си от началото на 20 век.

Въпреки това, той избухна в пълномащабна война в началото на 90-те години след разпадането на Съветския съюз. Тази война беше спечелена от Армения, което доведе до прогонването на азербайджанците от контролираните от арменците райони.

Но в края на 2020 г. „Втората война в Нагорни Карабах“ доведе до ясна военна победа на Азербайджан, който си върна всички окупирани територии около Нагорни Карабах, както и превземането на една трета от самия Нагорни Карабах.

Въпреки прекратяването на огъня, чрез посредничеството на Русия, продължават престрелките и напрежението, което доведе до блокадата на коридора Лачин.

От около две години между двете страни се водят преговори с посредничеството на Европейския съюз. Сега Армения иска от ООН да организира извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, за да се обсъди тази хуманитарна криза.