Кардинал Семераро даде началото на Юбилея на свети Тома Аквински
Светла Чалъкова – Ватикана
„Аз съм за Теб и за Теб съм живял. Основната задача на моя живот е да изразявам Бог във всяка моя дума, във всяко мое чувство”. Това казва Тома Аквински в края на живота си. Думи, които бяха припомнени от кардинал Марчело Семераро, префект на ведомството за процесите на светците в проповедта, която изнесе във Фосанова, по време на честването, което постави началото на юбилея на св. Тома Аквински по повод 700 години от неговата канонизация, отслужена именно на 18 юли 1274 г.
Честванията всъщност се подготвят от известно време, също като се започне от писмо, изпратено от папата до епископите на Сора-Касино-Аквино-Понтекорво, където е роден Свети Тома, Латина-Терачина-Сеце-Приверно, където се намира мястото на неговата кончина, Фосанова, и Фрозиноне, където се намира замъкът на семейството на светеца.
Именно от Фосанова, където наред с други неща е построена първата готическа църква в Италия, официално бе дадено началото на големия Юбилей на светеца. Но честванията започнаха още на 14 юли, в Рокасека, в средновековната църква, посветена на Свети Тома само век след смъртта му. Юбилейната църква е конкатедралата на Аквино, където ще бъде възможно да се получи пълна индулгенция до 18 юли 2024 г. В тази конкатедрала през 1963 г. бива донесено „едно ребро близо до сърцето“ от тялото на светеца, съхранявано в Тулуза, като дар за новата катедрала, която бива осветена след войната. През 1974 г. цялото тяло на светеца пристигна в Аквино от Тулуза след голямо поклонничество на гражданите на Аквино до манастира, наречен на Якобините, за да отпразнуват 700-годишнината от смъртта на Ангелския Учител.
Настоящият юбилей е само първият от трите, които ще бъдат чествани в три последователни години. През 2024 г. се навършват 750 години от смъртта му, а през 2025 г. 800 години от раждането му.
В проповедта си кардинал Семераро се запита как „Учителят“ Тома Аквински е упражнявал своите познания и отговори, че тяхната характеристика е, че всичко, което е изучавал, е било съзерцавано постоянно „с пламенна вяра“.
Ставаше въпрос за една смирена мъдрост, а не за „интелектуална проява“, която не изявяваше без да се вслушва във „вътрешният Учител“, или по-скоро Светият Дух, който подготвя „сърцата да приемат учението на истината“.
Следователно – отбеляза кардинал Семераро – „учение и съзерцание: не две отделни операции, а едно действие, в което интелигентността и любовта се сливат. Това е Itinerarium in Deum“, за който „Свети Тома е емблематичен случай“.
Това е и причината поради която Тома казва, че „всичко, което съм написал сега, ми изглежда нищо друго освен плява“. За префекта това не е признак нито на физическо, нито на психологическо изтощение, а по-скоро, както томистът Антонин-Далмас Сертилангес обяснява, на факта, че „когато трудното се постига лесно, тогава човек гледа към невъзможното, така че за нас, хората, мълчанието е най-възвишения синтез на науката”.
