Връбница в Йерусалим. Пицабала: „никой не може да притежава ексклузивно Светия град“
Тук, в двора на църквата, Пицабала напомни на множеството събрани вярващи, че „Йерусалим не е само конфликт и разделение, не е само политическо и религиозно напрежение, не е само притежание и изключване. Това е и място на среща, на вяра, на молитва, на радост, на общение и на единство“.
„През последните седмици станахме свидетели на много епизоди на насилие в този град, дори срещу християнски църкви и символи – каза патриархът –. Но ние не трябва да се страхуваме от тези, които искат да разделят, от тези, които искат да изключват или които искат да завладеят душата на този Свещен град. Те няма да успеят, защото Светият град винаги е бил и винаги ще остане дом за молитва за всички народи (Исая 56:7) и никой не може да го притежава ексклузивно. Както неведнъж съм казвал, ние принадлежим към този град и никой не може да ни отдели от любовта ни към Светия град, както и никой не може да ни раздели от любовта на Христос”.
От Пицабала също предупреждението: „На тези, които искат да разделят, ние отговаряме с желанието да изградим единство. На онези, които изразяват омраза и презрение, ние ще отговорим с лечебната сила на любовта, на тези, които искат да ни изключат, ще отговорим, като се опитаме да се срещаме и приемаме. Никога няма да се откажем от любовта си към това, което представлява този град – добави Пицабала. Това е мястото на смъртта и възкресението на Христос, мястото на помирението, на любовта, която спасява и която надхвърля границите на болката и смъртта. И това е и нашата мисия като Църква на Йерусалим: да изграждаме, обединяваме, разрушаваме бариерите, да се надяваме срещу всякаква надежда, да свидетелстваме със спокойна увереност за начин на живот, свободен от оковите на каквато и да е форма на страх“. Ето защо, беше заключението, „в нашите сърца, в сърцата на християните от Йерусалим, няма място за омраза и злоба. Ние не искаме да мразим или презираме. Любовта на Христос, която ни завладя, е по-силна от всяко противоположно преживяване. И това е и остава нашата сила и това винаги ще бъде нашето свидетелство, въпреки многото ни ограничения. Така че нека не се обезсърчаваме. Нека не падаме духом. Да не губим надежда. Нека не се страхуваме, а да вдигнем поглед с увереност и да подновим още веднъж нашия искрен и конкретен ангажимент за мира и единството, с твърда вяра в силата на Христовата любов”.
В края на богослужението множеството от вярващи беше благословено с реликвата на кръста. На процесията взеха участие и францисканските монаси от Кустодията на Светата земя, които анимираха цялото пътуване с песни и музика, придружавайки патриарха, Кустода на Светата земя, отец Франческо Патон и монс. Тито Илана, апостолически нунций в Израел и Кипър и делегат в Йерусалим и Палестина, както и множество богопосветени и религиозни власти от другите християнски деноминации. Процесията от Витфагия до Света Анна беше предшествана сутринта в базиликата на Божи гроб от шествие и литургия за Връбница, предстоятелствана от патриарха, която даде началото на Страстната седмица. Вътре в параклиса на Божи гроб Пицабала благослови палмовите клони, идващи от Йерихон, и клоните от маслиновите дървета на францисканския манастир „Светия Спасител“. След бяха раздадени на вярващите, започна традиционното шествие около гроба, характеризиращо се с три обиколки около параклиса, цифра, което припомня дните, изминали между смъртта и възкресението на Христос.
svt/ sir
