Великите пости в Близкия изток под знака на Отците на Църквата
Патриарсите на Близкоизточните католически църкви откриха времето на Великия пост с дълги и силни пастирски послания, в които открояват писанията на отците и на великите Близкоизточни богослови, предлагайки на вярващите как да живеят четиридесетте дни преди страданието, смъртта и възкресението на Христос Изкупител. Този период – пишат те – трябва да бъде като благоприятно време в очакване на срещата с пасхалния Исус, намирайки утеха дори сред новите беди, които измъчват народите от Близкия изток.
Всички глави на Близкоизточните католически църкви предлагат в своите послания постът, молитвата, покаянието и милосърдните дела като практики, които винаги са характеризирали периода на Великия пост, живян във вярата в Христос. Иракският кардинал Луис Рафаел Сако, патриарх на Халдейската църква, припомни, че за св. Йоан Златоуст (347-407 г.) молитвата „прави възможно това, което е невъзможно, и лесно това, което е трудно. Невъзможно е човек, който се моли, да извърши грях“. Молитвата – добавя патриархът – „не е богословско изследване, а се фокусира върху това кого чакаме“ и „жалко е, че практиката на покаянието в момента е в криза, поради невежеството и несъзнаването на греха. Покаянието и изповедта за нашите грехове - добавя иракският кардинал - ни помагат да преодолеем нашите слабости и да се пречистим”. Исак от Ниневия (7 век), цитиран от патриарх Сако, припомня, че с покаянието „благодатта, която сме загубили след кръщението, с ленив живот, се подновява в нас чрез покаянието, чрез духовното прозрение на ума. И който е лишен от покаяние, той е лишен от предстоящото блаженство“. Халдейският патриарх също приканва кръстените да съберат даренията от поста във фонд, който да бъде разпределен за жертвите на земетресението в Сирия и Турция.
В пастирското си писмо за Великия пост сирийският католически патриарх Игнас Юсиф III Юнан представя поста, молитвата, покаянието и милостинята като практики за уподобяването със самия Исус, който в Евангелието учи, че „Бог не иска нашите жертви, а милост“ . С тези думи – отбелязва патриарх Юнан – „Исус ясно ни разкри, че не е дошъл да призове праведните, а грешниците, и че здравите нямат нужда от лекар, а болните“. Така „постът и милостинята, които Църквата предлага заедно с молитвата, особено по време на Великия пост, представляват удобен повод да се идентифицираме с Христовия поглед“. Патриархът цитира и великия светец-богослов на Близкия изток, свети Ефрем Сирин, който припомня, че „онзи който пости от хляба и се пази от злото, е като бърз орел, когото лукавият не може да прогони. А който пости с чистота, издига мислите си към Всевишния и презира похотите на света, защото мислите му са с Бога”. Така – добавя примасът на Сирийската католическа църква, цитирайки посланието на Бенедикт XVI за Великия пост 2006 г. – „докато изкусителят ни тласка към отчаяние или да възлагаме празни надежди в делото на ръцете си, там Бог ни пази и ни подкрепя“. И днес, изправени пред страданието, причинено от земетресението, само Той може да разсее „мрака на страха“.
От своя страна, за да припомни на християните неотложността да се помогне на братята и сестрите, съкрушени от земетресението, маронитският кардинал патриарх Бешара Бутрос Рай също цитира отците на Близкоизточните църкви в своето послание за Великия пост: „Нямаш право да използваш парите си като човек, който се наслаждава според твоето желание, а по-скоро като човек, на когото са поверени“, пише свети Василий Велики, докато за свети Григорий Нисийски казва: „Това, което извира от вас, не е ваше, следователно не можете да се превърнете в негов господар“. Правилото на поста – коментира маронитският патриарх – „е че това, което се спестява от поста, трябва да бъде в помощ на нуждаещите се“.
svt/ fides
