Изявление на отците йезуити за случая Рупник

Ватикан Нюз

Свидетелства на хора, които могат да се считат за наистина оцелели „предвид злото, за което са разказали, че са претърпели“: това се чете в изявлението на отците йезуити по повод т.нар „случай Рупник“ , което бе публикувано на уебсайта на Обществото и озаглавено „Към признаване на истина”. Текстът се основава на жалбите, събрани през последните месеци от референтния екип на Делегацията за римските междупровинциални домове и дела на Обществото на Исус. Отецът делегат, Йохан Вершурен, изразява своята благодарност „на всички хора, които са имали силата да разкажа собствените си преживявания, понякога с вътрешното страдание, защото трябваше отново да откроят много болезнени епизоди”.

Докладваните поведения на отец Рупник – се чете в декларацията – се отнасят до различни периоди (в Общността на Лойола, отделни личности, които се обявяват за малтретирани по съвест, духовно, психологически или сексуално тормозени по време на лични контакти с отец Рупник, хора, които са били част от центъра „Алети“), обхващащи повече от тридесет години, от средата на 80-те години на миналия век до 2018 г.: „Степента на достоверност на това, което е докладвано или наблюдавано – посочва изявлението – изглежда много висока“.

Екипът, който предложи на отец Рупник да се срещне с него в тази връзка, но безуспешно, изготви изчерпателно досие за своята работа, придружено от заключения относно различните възможности, свързани с по-нататъшни граждански и канонични съдебни производства и с указания и препоръки към Обществото относно възможните стъпки, които трябва да се предприемат.

„Естеството на получените жалби – се изтъква – изключва наказателноправна релеватност пред италианските съдебни власти за поведението на отец Рупник. Но – се уточнява – релевантността на това поведение от канонична гледна точка и по отношение на неговия живот и неговата религиозна и свещеническа отговорност е съвсем друга“.

Декларацията посочва три избора, които генералният настоятел може да направи: може да наложи на йезуита всякакъв ограничение в свещенодействието (частичноили пълно). Може също така да го задължи да се премести на определено място за определен или неопределен период от време. Ако досието откроява нагласи, които са основание за необходимо (c. 695) или факултативно (c. 696) освобождение от религиозния институт, генералният настоятел може да реши да започне процедура за освобождаването от Обществото на Исус. „Естествено – се уточнавя – засегнатото лице има право да бъде подпомагано и да се защитава в това производство. Ако става въпрос за причина за факултативно освобождаване, той също има възможност да се покае, след като получи предупреждението, установено от c. 697. В този случай процедурата по освобождаването не може да продължи. Трябва да се отбележи, че за този вид процедура, която не е наказателна, не се предвижда давност“. И накрая, ако докладваните нагласи съответстват на престъпление, което не попада в компетенциите на Ведмоството за доктрината на вярата, генералният настоятел може да реши да започне административнонаказателно производство. Това производство също може да доведе, наред с други неща, до освобождаването на обвиняемия. Въпреки това, за определени престъпления, генералният настоятел в края на процеса може също да реши да не продължи с освобождаването от института, а да предприеме други мерки.

Като първа стъпка отец Вершурен възнамерява да насърчи вътрешна процедура в обществото. Той също така направи по-строги ограничителните норми срещу отец Рупник, като му забрани от послушание всякакви публични артистични изяви, особено в религиозни структури (като църкви, институции, молитвени домове и параклиси, домове духовни упражненя или духовност). Тези ограничения се добавят към онези вече са в сила (забрана за всякакво публично служение и свещенодействие, забрана за публично общуване, забрана за напускане на регион Лацио).

„Искаме да имаме пред себе си – казва отец Вершурен – ясната възможност за път, който преследва пълното признаване на истината на фактите от страна на отговорните и път на справедливост за извършеното зло“.

Решенията са били оповестени както на отец Рупник, така и на хората, дали своите свидетелства.