Антиохия, сърцето на турското християнство, ранено от земетресението
„Трусовете все още се усещат, ситуацията е тежка и сложна“ и помощта трудно пристига в града, защото „пътищата са блокирани“. Малкото помощи пристигнали досега „се носят на ръце, включително пари. Банките са сринати и дори не е възможно да се изтеглят пари”. Предоставянето на консумативи и удобства отвън „е наистина сложно“, тъй като част от града, особено старият квартал „е разрушен, цели сгради са изравнени със земята. Националната Каритас организация е организирала няколко коли, натоварени със стоки, има и липса на гориво и е трудно да накараме генераторите да работят”. Това е драматичната история, разказана от отец Франсис Донду, енорийски свещеник на църквата „Свети Петър и Павел“ в Антоихия, една от малкото сгради, пощадени от земетресението (защото е по-ниска и по-здрава), която днес приема разселените.
„В града – обяснява той – няма електричество, интернет, телефонните комуникации са оскъдни. Според първите информации изглежда, че старият квартал е изравнен със земята от основния трус, многобройни са срутванията и пожарите”. Църквата „отвори врати за католици, православни, мюсюлмани и сега целта е – казва той - да разберем как да постъпим, също защото е студено, посред зима сме и хората се нуждаят от подслон“.
Антиохия - обяснява свещеникът - е сред най-изолираните центрове в цяла Турция, в момента е трудно да се стигне по суша, защото пътищата са повредени, ако не и напълно разрушени, и много хора все още са в неизвестност, разпръснати под развалините. Дори летището е неизползваемо“. Сред сградите, изравнени със земята, продължава той, е синагогата, намираща се близо до църквата, „съставяйки по този начин една своеобразна икуменическа и междурелигиозна мозайка“, която бе ударена право в сърцето. „Свитъците със свещените писания, изгоряха в пламъците заедно с 2500-годишната история на еврайската общност, една от най-старите в света. Тя датира от основаването на града от един от генералите на Александър Велики преди повече от 2500 години. В момента тя беше една от най-малките, съставена само от една дузина души, всички много стари. Уви, опасявам се, че това земетресение ще отбележи края на нейната история“. Равинът на еврейската общност е бил преместен в болница в друг град, тъй като тези в Антакия не функционират, тъй като са повредени или разрушени от земетресението”.
Монсеньор Паоло Бидзети, викарий на Анадола, който координира помощта от Италия, докато чака да се върне в Турция, потвърждава, че „особено трудно са да се комуникира с Антакия (турското име на града) и е трудно да се получат новини от едно от най-значимите места за християнството в средния изток. „Ако Йерусалим се смята за Църквата майка – обяснява прелатът – Антиохия може да се разглежда като майка на диалогиращото християнство. Оттук започва проповядването на Евангелието и е отправна точка не само за византийската и западната църква, но и за сирийската. И трите големи клона на Църквата започват от Антиохия и тя все още е патриаршеско седалище, въпреки че техните лидери живеят другаде“.
В това кътче на света „през първи и втори век се разви християнското богословие с Лука, Павел и Варнава. Отворено за нациите, то се счита и за отправна точка в Деянията на апостолите”, отбелязва викарият на Анадола. „Днешната християнска общност – продължава той – е разнообразна и успя да обедини датата на Възкресение Христово, елемент от не малко значение. В Антиохия има няколко общи инициативи, отношенията с турските власти са добри и представляват добра отправна точка“.
От друга страна, на социално ниво една четвърт са бежанци и това присъствие неизбежно създава много проблеми, но градът винаги е знаел, въпреки всичко, да запази тази характеристика на отвореност, на същноста да бъде гранична точка“. Антиохия е бил третият град на Римската империя, задължителен проход по Пътя на коприната и „поради своето географско, социално и културно положение е станал свидетел на събития и факти, които другаде дори не можем да си представим. „В тази връзка – заключва монс. Бидзети – Искам да се позова на думите на някои екзегети, включително Романо Пена: това е градът на първите времена, защото тук за първи път се замисля мисия, организира се помощ, отваря се за помощ, вдъхновявайки раждането на днешната Каритас“.
