Италия: подготовка за Рождество Христово за хора с увреждания
Наръчникът се помества в контекста на втората година от синодалния път и е разделен на специални части, за да помогне на енорийските общности да открият богатството на литургичните книги, да помогне за слушането и споделянето на житейски опит и да улеснят участието на хората с увреждания. Всъщност, молитвата включва изцяло сетивата и човешкото тяло, но не всички се молят еднакво. Затова в помощ на хората със специални комуникационни нужди, различни езикови кодове или когнитивни увреждания, Националната служба за пастирска грижа за хора с увреждания при Конференцията на италианските епископи е разработила указания в подготовка за Адвента и Рождество. Целта на наръчника е да се развие съзнанието за принадлежност към една и съща общност, без да се разглеждат хората с увреждания като „отделни случаи“. Идеята на Литургичната служба към Епископската конференция се ражда преди две години, за да даде възможност за молитва в семейството и с цялата християнска общност.
„По време на Covid се появи необходимостта семействата също да могат да се молят заедно. Така преведохме основните молитви и псалмите“, обяснява сестра Вероника Донатело, ръководител на Националната служба за пастирска грижа за хора с увреждания, както и консултант на ватиканското Ведомство за комуникация. „Не е достатъчно да се влезе в Църквата, а участието, затова се насочихме към многообразието от езици, като признаваме на всички едно и също достойнство. Трябва да се има предвид човешкото богатство: има хора със сложни комуникационни нужди, невербални хора, които общуват чрез изображения, хора, които използват друг тип комуникационен канал. Това не означава, че те имат когнитивно забавяне – обяснява сестра Вероника. Те се нуждаят само превод на техния език. Независимо от моментната или постоянна трудност, целта е всеки да може да участва активно и да се чувства част от една християнска общност”.
„При подготовката на наръчника и при превода на молитвите, рискът е да транслитерират точните думи, без да се полагат усилия да се предаде посланието и смисъла на изходния текст– продължава сестра Вероника. Затова при работа с хора, които имат различен езиков код, трябва да се направи преход от една „култура“ към друга. Това не е обикновена транслитерация, а превод, извършен с библейски учени и литургисти. Това е голямо предизвикателство за нас, но е красиво».
Заедно с предложенията за хора с комуникативни увреждания, с Чардж синдром, за слепи хора и с функционална неграмотност е това за проследяване на неделната литургия на видео, достъпно онлайн на жестомимичен език (Lis), със субтитри и аудио.
„Ние не работим достатъчно върху духовното измерение на хората с увреждания – казва сестра Вероника. Често мислим само за техните първични нужди, но има духовност, за която всички са жадни, за която всички копнеем. Затова този наръчник е предназначен за всички, за да се молят в общността".
(dg/vatn)
