„Житейският“ икуменизъм на християните от Светата земя

Светла Чалъкова – Ватикана

 „Искаме да отслужваме заедно, искаме да бъдем заедно, искаме да ви видим заедно“. Така Латинският патриарх на Йерусалим Пиербатиста Пицабала описва икуменическия диалог в Светата Земя.

Тази година Молитвената осмодневница за християнско единество, която в Северното полукълбо се провежда от 18 до 25 януари, има за своя тема „Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Мт 2,2),  и е подготвена от Съвета на църквите на Близкия изток, земя, която отново се превръща в люлка на икуменизма. Тук, сред напрежение, неразрешени конфликти и продължаващи войни, преодоляването на различията, които разделят църквите, е ежедневно предизвикателство. Всички въпроси относно различията между отделните църкви имат практически последици в живота - не само пасторалния – на самите тях. Нека само да си припомним проблем с календарите: има църкви, които следват Григорианския календар, други Юлианския. Именно поради тази причина в Йерусалим, за да се отбележи Молитвената осмодневница за християнско единство, ще е необходимо да се изчака до 22 януари, в края на рождественските празници за арменците.

„Да живеем заедно“. Пристигнал в Йордания, където е на пасторско посещение, Пицабала говори за „желанието на християнското население да живее в мир, съгласие и добри отношения. С една дума: да живеем заедно”. В крайна сметка, обяснява той, „Светата Земя и Йерусалим са лаборатория на икуменизма, който е реалност, живяна в плътта на нашите вярващи, на нашите християнски семейства, които в 90% от случаите са смесени, католически и православни. Съвместният живот ни „принуждава“ да се съобразяваме един с друг, непрекъснато, всеки ден“. Икуменическият наратив за Светата Земя със сигурност не може да бъде ограничен - отбелязва патриархът - до „образите от напрежението в базиликата на Гроба Господен между различните изповедания, които се излъчват от време на време по телевизията, тъй като те не отчитат икуменическата реалност на Светата Земя, която вместо това процъфтява от желанието за единство на местните християни”. „Като пастир на тази Църква – добавя той – мога да кажа, че това е молба, която ни е отправена със сила от нашите вярващи. Където и да отида, в училища, църкви, енории, долявам това желание:

„Искаме да отслужваме заедно, искаме да бъдем заедно, искаме да ви видим заедно“.

Въпреки това, признава Пицабала, „има известна трудност от страна на населението към църковните институции, които, от друга страна, са малко парализирани. В тежест са историята, литургическите, правните, църковните въпроси, които за повечето от вярващите звучат неразбираемо. Християните тук искат да бъдат заедно, да се молят заедно и да живеят като една общност. Този тласък, който идва отдолу, тласка институциите – дори и най-предубедените, като гръко-православните  – към компромис”. Ако на литургично и църковно ниво единството изисква малко повече време, „социалното единство вече е факт”. Пицабала обяснява: „Като Църкви всички сме наясно, че въпреки някои различия, трябва да говорим с един глас от политическа и социална гледна точка за общата ситуация. Това стана очевидно преди всичко през последните години, както се вижда от поредица от общи декларации относно различни местни събития. И ние се опитваме да го правим почти винаги”. Последната декларация датира от 15 декември с денонсирането от страна на патриарсите и главите на църквите в Йерусалим, според които „християните са станали обект на атаки от еврейски радикални фракции“.

Икуменизъм и мъченичество. Пицабала също говори за икуменизма и мъченичеството: „Има очевидно мъченичество, което сме виждали в Ирак, Сирия и други страни от Близкия Изток – ситуацията в Светата Земя е различна – и което не прави разлика между различните църкви.

Принадлежността към Христос – заявява патриархът – ни прави равни помежду ни пред лицето на гонителите. Има и различен вид мъченичество, това да си малък брой в едно еврейско или ислямско „море“, в зависимост от мястото. Това винаги ни принуждава да даваме сметка, за това което сме и това също ни обединява между християните”.

„Това е постоянно предизвикателство – повтаря Пицабала - което има на какво да научи и нас на Запад, които искаме да видим веднага резултата от нашите действи. Тук в Йерусалим обаче човек се научава да живее и да дава съдържание и смисъл на чакането. Трябва да чакаме времената на другите, които никога не са наши. Икуменическият диалог трябва да има предвид този аспект, който не може да бъде отделен от слушането“.

Синод. „Очаква ни благоприятно време за слушане и това е времето на синодалния път“, потвърждава патриархът, който обявява предстоящото публикуване, насрочено за Молитвената осмодневница за християнско единение (в Светите земи на 22 януари) на писмо до всички глави на църквите в Йерусалим. „В писмото ще ги информирам за Синода, където „изслушването“ е една от централните теми. Ще се радваме не само да ги информираме, но и да чуем тяхното мнение по темата за синодалността. Православните църкви имат голям опит в това”.