Витлеем: литургия в Млечната пещера припомня примера на св.Йосиф
„Да настроим нашето съществуване, поставяйки в центъра Божието Слово, което озарява всички ситуации в нашия живот, дори трудните моменти, което превръща непредвидени събития и дори трагедии в халки от веригата на възможна и реална история на спасение и изкупление. Всичко това при условие, че се доверим на Словото, което Бог ни казва, и се подчиняваме на Словото, дори ако това може да изглежда само като сън или видение”. Това изтъкна отец Франческо Патон, Кустод на Светата Земя на литургия, отслужена на 19 октомври в Млечната пещера във Витлеем, мястото на първата спирка на Светото Семейство, бягащо в Египет, след заповедта на Ирод. Литургията бе отслужена в контекста на Годината на Свети Йосиф, на чиято фигура Кустодът посвети своята проповед. „Той ни учи - каза отец Патон - че е от основно значение да се грижим за Младенеца Исус и неговата майка, тоест да позволим на Исус Христос да остане жив в нас, дори и най-вече, когато живеем във враждебна среда, която иска да Го премахне. Ако се грижим за Младенеца и неговата майка, дори чрез нас Писанието ще продължи да се реализира днес”.
„Йосиф – прибави Кустодът - е принуден да емигрира, не защото мечтае за по-добро място или по-богато икономическо състояние, а защото трябва да избяга от една враждебна среда, от една ситуация на насилие и война и трябва - от чувство за отговорност и по призвание - да се грижи за хората, които обича, членовете на семейството си и да се опитва да защити тяхната безопасност, техния живот, оцеляването им, бъдещето им”. Състояние, което отразява онова, „в което се намират много от нашите християни в Светата земя, Газа и Витлеем, Сирия, Ливан и Ирак, но и много други страни в Азия, Африка и Латинска Америка, също те в бягство, не по избор, а от необходимост. Те също са в изгнание, защото са принудени да търсят работа другаде. Те също са принудени да емигрират от ситуация, която не позволява на тях и техните семейства да живеят достойно у дома, защото войната ги изкорени от родината им и ги направи бежанци, или защото икономическите трудности ги принудиха да търсят другаде бъдеще за себе си и за близките си”.
Поради тези причини „отслужването на литургия тук във Витлеем, на мястото на първата спирка на Светото семейство по пътя на бягството към Египет, трябва да ни направи по-чувствителни към онези, които днес са в положението на Йосиф, който е принуден да вземе Младенеца Исус и неговата майка Мария и да избяга. Ако това не се случи, цялата ни набожност ще бъде напразна. Това, което Йосиф направи за Исус и Мария, е това, което Исус иска от нас днес да направим за онези, с които продължава да се идентифицира“.
(svt/vatn)
