Търси

Vatican News
Свети Игнаций от Лойола, детайл от мозайката на отец Марко Рупник в дома на отците йезуити в Рим Свети Игнаций от Лойола, детайл от мозайката на отец Марко Рупник в дома на отците йезуити в Рим 

Игнаций от Лойола, светецът, който разкрива Божиите чувства на младите

Интервю с йезуита отец Хесус Заглул Криадо, върху фигурата на основателя на йезуитите, чиято литургична памет се чества днес: „Той беше мечтател, поклонник, който гледаше Божията любов в живота си и в други, за да открие, че Бог общува с нас, говори с нас”.

Мануел Кубиас – Светла Чалъкова - Ватикана

Свети Игнаций Лойола е могъща фигура, която засяга днешните млади хора. Това заявява отец Йесус Заглул Криадо, йезуит от Доминиканската република, асистент за Северна Латинска Америка и главен съветник на генералния настоятел на Обществото на Исус, който представя фигурата на светеца основател в деня, в който Църквата чества неговата памет. За да открои връзката на новите поколения със Свети Игнаций, отец Криадо идентифицира четири черти от начин на живот на светеца:

Игнаций бе голям мечтател

Доминиканският йезуит идентифицира ключова характеристика от живота на Игнатий: „Той беше голям мечтател, както в мечтата си да стане рицар, така и след обръщането си, в мечтата да следва Исус, правейки неща, по -големи дори от светците, но също и в мечтата да събере група от последователи, за да направи това следване по-трансформиращо и да се изправи пред всички предизвикателства, с които трябваше да се справи, като пътуването и затвора”.

Способността да се справя с предизвикателства

Втора особеност - посочва Заглул - е способността на Игнаций да се справя с предизвикателства. „Той влага цялата си страст и своите практически средства за реализирането на идеи и желания. Това е дълъг процес, който го отвежда от Лойола до Манреса, до Рим и до Йерусалим. Свети Игнаций не винаги е бил разбиран от хората на своето време, първоначално е срещал много трудности поради новостта на своите предложения”.

Поклонникът

В автобиографията си свети Игнаций се определя като „поклонник“, като някой „който винаги е пътувал и който иска да сбъдне мечтите си“; например, когато отива в Йерусалим, защото иска да тръгне по стъпките на Исус, той рискува живота си, защото корабът, на който е пътувал, претърпява корабокрушение. В това той много прилича на св. Павел, защото преживява радикална промяна в живота си и е в състояние да остави всичко. Светецът от Лойола постепенно осъзна истинските възможности и реши с другарите си да се „поставят в служба на папата и да отидат, където той иска да ги изпрати“.

Изграждане на общността

Свети Игнатий открива, че мисията, към която се чувства призован, трябва да бъде извършена с група и тази група е наречена „приятели в Господа“, обяснява отец Криадо, който добавя: „Това е група приятели, които действат с голяма свобода, много обич и дори да живеят отделно, има много проекти, които ги обединяват (...) а това, което обединява първите седем спътници, е опита от любовта към Бога. „Опитът от Духовните упражнения ще им позволи да придобият постоянна нагласа към проникновението, да видят къде Бог ги призовава в живота им, като индивиди и като група“.

Вътрешна и духовна дълбочина

Отец Криадо потвърждава, че вътрешната дълбочина не е само способността да се отразява и гледа собствения живот, а „способността да гледаме на живота си по начина на Исус, да гледаме любовта на Бог в нас и да открием, че Бог общува с нас, че Бог ни говори“. „Вярвам – казва йезуитът - че Игнаций беше откривателят на емоционалната интелигентност, защото осъзна, че Бог ни говори чрез емоциите“. Игнаций открива „как Божиите чувства, мотивите, които ни подтикват към велики неща, към добри неща, винаги са свързани с една радост, която остава, докато измамите понякога ни укриват под прикритието на фалшива, повърхностна радост“.

Радостта е елементът, който бележи Божия път, радостта винаги предизвиква пълнота и тази пълнота е свързана с всеотдайно посвещение. Светецът открива как Исус е източникът на радостта. В този смисъл Духовните упражнения са това пътуване на лична среща с Бог. „Вътрешният опит винаги ни води да следваме Исус - продължава йезуитът. - Не става въпрос да Му подражаваме и да правим това, което е правил, а да Го следваме и да открием, че Той ни е дал своя дух, който ни подтиква да откликнем на призива му. Като приятели, като група, като общност и от дълбочината на срещата със себе си и срещата с личността на Исус, Той ни изпраща да преобразим този свят ”.

Силата на лична среща с Исус

„Това, което винаги ме е впечатлявало досега – подчертава отец Криадо - е силата на личната среща с Исус в живота на Игнаций. Това е личността, фигурата, животът, историята на Исус, която бележи радикалната промяна в поклонника от Лойола". След това той си спомня епизод от автобиографията на Игнаций, среща с човек, когото нарича „многодневната дама“. Игнаций разказва историята на възрастна жена, която му е давала съвети, когато е бил загубен, безутешен, когато е преживявал моменти на тъга, вътрешно объркване, скрупули. Тя му казала: „Моли се на Бога нашият Господ Исус Христос да ти се покаже, да ти се покаже, да ти се яви“. Игнаций отговорил: „Може ли нашият Господ Исус Христос да се яви на мен?“. В края на третата глава от автобиографията светецът пише, че никой не му е помогнал толкова в духовните въпроси като тази стара жена. „Това е тайната не само на живота на Игнаций, но и на духовните упражнения. Защото, ако погледнем духовните упражнения, ние сме свидетели, виждаме как Исус е живял живота си, не само смъртта и възкресението си за нас“, казва отец Криадо. „Игнатий настоява в Упражнения върху факта, че Исус „от любов към мен се въплъти и стана човек. Така че, опознавайки Го, Го обичаш повече и Го следваш повече. Вярвам, че това е центърът, сърцевината на Игнаций и на Обществото на Исус, което той основа. Следването на Исус, а не само подражанието, е следствие, което се основава на знанието, че Исус е живял живота си, всеки миг от живота си за мен и, че аз също мога да преживея този момент с Него в молитва и по този начин се създава връзка на приятелство“.

Съзерцанията

Друг решаващ момент са съзерцанията и разговорите, към които свети Игнатий приканва чрез Духовните упражнения: „Те са същите съзерцания на Въплъщението, преди и след раждането, в които Бог насочва погледа си към цялото човечество. Поглед на Бог, който решава да се въплъти, да приеме радикално нашето човешко естество”. Този факт за свети Игнаций ще бъде централен елемент дори в отношенията му със света, защото думите на Тейяр дьо Шарден, произнесени много години по-късно, са валидни и за него: „За тези, които имат очи да виждат, няма нищо на този свят, което да е нечестиво. Всичко е белязано от Божието присъствие“.

31 Юли 2021, 13:04