Търси

Vatican News
Катедралата "Св.Лудвиг" в Пловдив. Катедралата "Св.Лудвиг" в Пловдив. 

Католическите епархии в България

Седмична информация за пастирския живот в трите католически епархии в страната.

София

С традиционното шествие със статуята на Св. Богородица Фатимска ще започне седмицата в манастира на сестрите от монашеска общност Сестри Евхаристинки. Всеки месец на 13 число, в периода от май до октомври, Светата Дева се явява на трите деца – Ясинта, Франческо и Лучия във Фатима, Португалия. Явявайки се на този ден през 1917 г. Майката Божия поощрява към молитва за мир в света и за обръщане на грешниците. Литийното шествие е дългогодишна традиция, създадена от молитвена група НИКА, към монашеска общност сестри Евхаристинки. То събира клир и верни в обща молитва за нуждите на човечеството. Молейки броеницата и следвайки Пресветата Майка се дава възможност за по-съсредоточено насочване на мислите върху живота на всекиго. Един по-задълбочен размисъл върху въпроса,  дали той, личният живот, е преди всичко за прослава на Бога и Дева Мария.

„Скъпи приятели, скъпи богопосветени и скъпи християни, на 11 юли 2021 – празника на Св. Бенедикт, ще полагам вечните си обети.“ – гласяха думите в поканата на с. Надя Ружина, с които се бърна към клир и верни от Софийската епархия „Св. Йоан  XXIII” в България. В деня на празника на светеца, който е и патрон на Европа, монахинята положи вечните си обети при Сестрите Мисионерки Бенедиктинки от Тутцинг, Германия. Тъй като литургията не беше в България, желаещите да подкрепят, в този важен ден, с. Надя Ружина, участваха на Св. Литургия онлайн, от 11 часа- време в България. Светата литургия с церемонията беше  директно предавана от манастирската църква в Тутцинг. На Божията служба, на място, присъстваха сестри от Царев брод и о. Яцек Войчик. Оповавайки се на молитвите на присъстващите, с. Надя Ружина, напомни, че най-важното, в този ден, и „молитвеното ни участие и Слава Богу, Той, Бог,  чува молитвите ни на всички езици и от всички места по света.“

Преди три години Католическата църква в България си взе последно сбогом със с.  М. Теодосия Христова Димова, от монашеската общност на сестрите Евхаристинки. Заупокойната света литургия беше отслужена, в последния ден на изминаващата седмица, в манастира на монашеската общност. С. Теодосия е родена на 3 април 1921 г. в с. Покрован, Ивайловградско. Тя почива на 11 юли 2018 г. в София на 97 годишна възраст. Покойната монахиня прекарва 80 години монашески живот. “На олтара на болничното легло, ден след ден, тя поднасяше себе си в единение с Евхаристичната Жертва, като не забравяше думите на Отец Йосиф Алоати: „Евхаристинката проси милост за виновните, тя става заедно с Исус Евхаристия една и съща умилостивителна жертва; тя страда и прави покаяние вместо Исус, който не може вече да страда, но който й дава своите рани, своята кръв, своите заслуги, своята любов… за спасението на грешниците“. - тези думи, споделени от нейните сестри, описват най-добре живота й в служба на Бога.

Намираме се в навечерието на литургичния празник на Кармилската Света Богородица, предшестван от тридница. На 16 юли, петък, ще бъде отслужена тържествена света литургия, от 18.00 ч, в манастира на сестрите от източен кармил “Св. Дух”. По-специален е този ден за сестрите от монашеския орден  и отците кармилитани в България, които  честват своя патронен празник. През 1252 г. Дева Мария Кармилска се явила на Св. Симон Сток и му дала, като знак на благословение, светият Нарамник за монаси и миряни. В 16- ти век Света Тереза Авилска и Свети Иван Кръстни обновили строгостта в живота на Кармилските братя и сестри и Кармил става символ на изкачването към Бога. За това и след богослова ще бъде дадена възможност на верни да получат Нарамника, даден от Света Богородица Кармилска.

Гергана Дойчинова

Пловдив

Благодарствена Света Литургия за мисионерския живот на сестра Лоренца Джиротто, монахиня от конгрегацията на сестрите мисионерки на Пресветото Сърце Исусово  и за нови свещенически и монашески звания бе отслужена от Негово Високопреосвещенство монс. Георги Йовчев в събота, 10 юли от 18,00 часа в църквата „Пресвето Сърце Исусово“ кв. Ген. Николаево на гр. Раковски. Със Софийско- Пловдивския епископ съслужи епископ Христо Пройков. Литургичната радост на това вълнуващо тържество бе споделена и от свещеници от диоцеза, сестри от различни конгрегации и множество верни, изпълнили красивия енорийски храм. Мисионерският път на сестра Лоренца приключва и тя си тръгва от енорията и от България.

В своето размишление по време на проповедта си Негово Високопреосвещенство подчерта, че макар и мисията на сестра Лоренца да приключва в нашата страна, тя ще продължи своята дейност на друго място, тъй като богопосветеният живот няма ограничения във времето. Епископът изтъкна скромността и послушанието в службата й на Бога и ближния, която е и пример, защото всеки, който е кръстен в Христа Господа също е богопосветен. Трябва да осъзнаваме нашето богопосветяване и такива примери ще ни помогнат и ние един ден да тържествуваме в небесното царство- каза още проповедникът. Епископ Христо Пройков пожела Божията благодат да бъде винаги със сестра Лоренца, да я води и укрепва стъпките й в това, което прави и разбира се здраве. В своето приветствие сестра Елка Станева сподели, че папа Франциск изпраща от сърце своя Апостолически благослов и призовава Бог да излее над сестра Лоренца хиляди небесни благодати и майчината закрила на блаженната дева Мария за нейната мисия.

Сестра Лоренца Джиротто е родена на 4 август 1935 година в селцето Постиома, Провинция Тревизо на Италианската област Венето– Северна Италия. Тя е шестото дете от общо 12 в семейството, три от които посвени на Бога. Току що завършила училище, „чува Божия глас” и постъпва в обществото на „Сестрите Францисканки Мисионерки на Пресветото Сърце Исусово” в манастира „Дева Мария на Ангелите”, който се намира в „Къщата Майка” на Сестрите Францисканки в градчето Джемона де Фриули, Провинция „Удине”, Италия. След „новициата” в Джемона де Фриули Лоренца е изпратена в главната къща на Сестрите Францисканки в Рим, където на 29 юни 1952 година – на празника на Светите Апостоли Петър и Павел – тя полага своите първи монашески обети.

Ненавършила все още пълнолетие и броени дни след своите първи обети, младата сестра Лоренца с радост приема първата си мисия – Източната провинция „Света Елисавета” на Сестрите Францисканки, намираща се на остров Кипър. Отредено и е да преподава италиански език в Екуменическото Училище на сестрите „Света Мария”. На 19 септември 1962 година сестра Лоренца полага своите вечни обети в общността, а двадесет години по-късно – през 1982 година е избрана за Провинциална Настоятелка на Източната провинция „Света Елисавета” на Сестрите Францисканки. Тази си длъжност заема до 1988 година, когато Божият призив към нея е Ливан – страна, намираща се все още в гражданска война в онези години. Сестра Лоренца с радост приема новото предизвикателство и заедно със сестра Беатрис Скорти отварят „нова мисия” на сестрите в тази Близкоизточна държава, разположена на източния бряг на Средиземно море. Сестра Лоренца остава в Ливан 6 години – до лятото на 1994 година, когато за втори път е избрана за Провинциална Настоятелка на Източната провинция „Света Елисавета” на Сестрите Францисканки. Заради новата си длъжност сестра Лоренца заживява отново в Провинциалната къща на Сестрите Францисканки в Кипър.

След изтичането на тригодишният и мандат като Настоятелка на Източната провинция, на сестра Лоренца отново е поверена мисия – този път в „страната на розите” – малката България. Пристигнала в страната ни през есента на 1997 година, сестра Лоренца отговаря за новите монашески звания, длъжност, която заема до 2003 година. Мисията на сестрата в България е в енориите „Пресвето Сърце Исусово” – кв. Генерал Николаево, гр. Раковски и „Успение Богородично” – село Житница. През целият си монашески живот сестра Лоренца е била „истинска мисионерка на „Пресветото Сърце Исусово” – 31 години прекарани в Кипър, 6 години прекарани в Ливан и 24 години в малка България.

На 24 юли 2021 година, само няколко дни преди да навърши 86 години, мисията на сестра Лоренца в България приключва и тя ще поеме по нов,но отъпкан от нея път- там, откъдето започва нейната мисионерска дейност- Лимасол, Кипър, където ще изпълнява новата си длъжност - "Аниматорка на общността".

Тайнството Миропомазание приеха подготвените деца от енория „Пресвето Сърце Исусово“ по време на тържествена литургия на 4 юли. Тя бе предстоятелствана от Негово Високопреосвещенство монс. Георги Йовчев. Със Софийско- Пловдивския епископ съслужиха монс. Йовко Пищийски и отец Младен Плачков.

Каритас- Витания- Раковски стартира нова кампания за подкрепа на нуждаещи се хора - Об(л)ичай ближния! В рамките на тази благотворителна инициатива ще бъдат раздавани употребявани дрехи и обувки в добро състояние за деца и възрастни. Щандът ще бъде разположен в двора на църква "Св. Михаил Архангел" в гр. Раковски, и ще бъде отворен на определени дати и часове: от 14:00 - 16:00 часа на 14, 18, 21 и 28 юли.

Верните отправиха своите молитви към Бог вечна светлина да озари сестра Мариана Караколева от Обществото на Свети Йосиф, узнавайки за нейната кончина на 1 юли.

Мариана Караколева е родена на 18 ноември 1926 г. в село Алифаково, сега кв.Парчевич на град раковски. Завършва френския девически колеж „Свети Йосиф“ в Пловдив. Преподавателки в колежа са монахини от общността „Сестрите на Свети Йосиф на Явлението“.

През 1948 г. католическите колежи в България са затворени и монахините са принудени да напуснат България. Мариана заминава с тях във Франция през 1948 г. Във Франция  завършва висше педагогическо образование. Става монахиня Йосифинка. Повече от 30 години живее във Франция и работи като учителка. През 1979 г. решава да се завърне в България. От 1994 г. ръководи френската детска градина „Св. Йосиф“ в Пловдив. Сестра Мариана е също така създател на фондация „Св. Йосиф“, имаща за цел да обучава на френски език деца в неравностойно положение.

На 20 януари 2009г. в Етнографския музей в Пловдив Етиен дьа Понсен, посланикът на Франция в България, връчва френското отличие „Кавалер на "Почетния легион", чрез указ на френския президент Никола Саркози, на сестра Мариана Караколева, за мирната ѝ борба с риск за живота си в полза на религиозната толерантност в условията на комунистическото потисничество и по повод историческото посещение на президента Франсоа Митеран в България на 19 и 20 януари 1989 г.

Националният орден на „Почетния легион“ е най-високото почетно френско отличие. То е създадено на 19 май 1802 г. от Наполоеон Бонапарт. То възнаграждава високите заслуги – военни или цивилни – в името на нацията.

Жана Стоева

Никополска епархия

На 11 юли в Тутцинг, Германия, вечни обети  положи сестра Надя Ружина от Обществото на сестрите бенедиктинки. Светата литургия бе отслужена в капелата на манастира на сестрите мисионерки бенедиктинки от Тутцинг. Тутцинг е мястото, от което първите немски сестри-мисионерки са пристигнали в България през 1914 г. В исторически план, това е манастира – майка на Конгрегацията.

Сестра Надя Петрова Ружина е отраснала в Раковски, в енория «Св. Михаил Архангел» в с. Секирово. През последните десетина години живее и работи в Германия. Заминава там за монашеската си формация и следва в католическия университет в Мюнхен / Бенедиктбойерн. В университета Надя завършва социална работа и педагогика за вероучение. От 2017 г. до 2019 г. с. Надя беше в България в общността на сестрите-бенедиктинки в с.Царев брод , Никополска епархия. Последната една година работи в католическата организация «Реновабис» в отдела за комуникация и кооперация (работа с обществеността). «Реновабис» е инициатива на немската католическа църква за подкрепа на църквата и общността в централна и източна Европа.

Заради пандемията и ограниченията в Германия, общността на сестрите е решила вечните обети на младите сестри да бъдат положени в Тутцинг, затова с. Надя няма да има възможност да покани много гости от България, освен нейното семейство, сестрите – бенедиктинки в България и отец Яцек Вуйчик, като енорийски свещеник на Царев брод и представител на българското духовенство.

На светата литургия на 11 юли, Настоятелката сестра Рут Шюненбергер, прие вечните обети на с. Надя Ружина и останалите кандидатки, от името на Генералната настоятелка сестра Маоро Сю, която е в Рим. Тържествената литургия в манастирскя параклис в Тутцинг отслужи отец Кристиан Хартъл, директор на Реновабис, в съслужение с отец Яцек Вуйчик.

Росица Златева

 

12 Юли 2021, 08:29