Епископите на Хаити: „недопустимо“ убийство, нужен е диалог
В изявление, епископите заявяват, че са "шокирани" от инцидента, който остро осъждат и изразяват близост и молитва към семействата и приятелите на жертвите. „Това тъжно събитие – се чете в изявлението - бележи драматичен поврат в нашата история като народ, за съжаление продиктуван от умишлено насилие, избор, направен в много сектори на обществото като метод за оцеляване и разрешаване на спорове".
В декларацията епископите припомнят петата Божия заповед "Не убивай". „Насилието само поражда насилие и води до омраза и никога няма да помогне на страната ни да излезе от политическата безизходица, която може да бъде разрешена само чрез диалог, съгласие, в дух на компромис за върховния интерес на нацията и за общото благо на страната". Епископите се обръщат към всички „синове и дъщери на Хаити“ да „преодолеят личната гордост и партийните интереси“ да „търсят заедно, около една маса, национално решение, дълго чакано от населението и продиктувано от любовта към Хаити и нашите национални ценности”.
„Положете оръжията! Изберете живота!- призовават епископите. Изберете братското съжителство в интерес на всички и в интерес на Хаити!". Декларацията на хаитянските епископи завършва с молитва към Господ, за да може чрез застъпничеството на Дева Мария Помощница, покровителка на страната, "да освободи Хаити от омразата и злото".
Карибският остров преживява сериозна политическа, икономическа и социална криза: след опустошителното земетресение през 2010 г., при което загинаха 250 000 души и 300 000 ранени. В страната нарасна бедността, а заедно с това и насилието, извършено от въоръжени банди, така наречените "отряди на смъртта", които сеят терор навсякъде и извършват отвличания с цел изнудване, в контекста на почти пълна безнаказаност.
Само през април т.г., 5 свещеници, 2 религиозни и 3 миряни бяха отвлечени в Кроа дьо Букет, близо до столицата Порт-о-Пренс. Управлението на Моиз, който е на власт от 2017 г., без присъствието на парламент, е белязано от непрекъснати укази. Конституционният референдум, насрочен за 26 септември, за да се определят правомощията на държавния глава, както и политическите избори, насрочени за януари 2020 г. но два пъти отлагани, също са в центъра на постоянен дебат. Към всичко това се прибавя и пандемията Covid-19, предивзикала над 19 хиляди инфекции и повече от 460 смъртни случая.
(dg/vatn)
