Кард. Сако: папата и аятолах Систани - нова стъпка в диалога
Халдейският патриарх се е срещнал с президента на Републиката, а апостолическият нунций монс. Митя Лесковар с иракския премиер на които са разговаряли за папската визита. Кардинал Сако не потвърждава подписването на официален документ между папата и великия аятолах: „Това е първа среща. Не знаем за какво ще говорят, но сме изправени пред голяма стъпка в междурелигиозния диалог. Наджаф е важен център и великият аятолах оказва голямо влияние върху шиитското и иракското общество. Откриването на диалог в Наджаф е важно за доброто на нашата страна и за нашите християни”.
Говорейки за етапите на папската визита, патриархът подчертава „символичната стойност на междурелигиозната среща в долината Ур, заупокойната молитва за жертвите на войната в Хош ал Биеа на църковния площад в Мосул и молитвата Ангел Господен в Каракош. Ур е символ, който припомня Авраам, бащата на вярата. Вяра, а не религия. Вярата означава един Бог за християните, евреите и мюсюлманите. Ние сме обединени във вярата в един Бог, ние сме братя по вяра и човечност. За това трябва да свидетелстваме, че вярата не е елемент на конфликт, а на хармонично съжителство. Молитвата в Мосул, чийто исторически център все още е разрушен, представлява злото на войната и насилието, на фундаментализма и тероризма. Насилието не решава проблемите, а точно обратното. Пътят, който трябва да се следва е този на диалога“.
Преди две години папа Франциск подписа в Абу Даби документ за религиозната свобода с шейх Ахмед ал Тайеб - велик имам на най-големия в света ислямски сунитски университет "Ал Азхар" в Кайро. За папата, междурелигиозният диалог е важна част от срещата между народи и култури, възможност за по-голямо опознаване и взаимно обогатяване за религиозните лидери и за вярващите от различни вероизповедания.
Според кардинал Сако, символичен е и етапът в град Каракош в долината на Ниневия, на няколко километра от Мосул, който до 2016 г. бе под окупацията на Ислямска държава. Тук християните са били принуждавани от джихадистите да избягат, оставяйки всичко след себе си. „Сега те се завръщат и с радост ще се срещнат и ще слушат папата, който ще ги насърчи да останат, да се върнат с надеждата за по-добро бъдеще. Но надеждата трябва да бъде свързана и с конкретна работа с другите, за изграждане на съвместно бъдеще”.
(dg/sir)
