Великопостно послание на примаса на Португалия
Джовани Дзавата – Светла Чалъкова – Ватикана
Времето на Великия пост трябва да се използва, за да разберем какво означава това „прави същото“: „Всеки трябва да се запита, общностите трябва синодално да разпознаят истинското съдържание на тази притча, движенията да почувстват нуждата от нова творческа жизненост. Нека се грижим за другите. И нека не ограничаваме този ангажимент до времето на Великия пост. Пасхата означава свидетелство за живия Христос, видим в любовта, с която се грижим за другите. Нека не губим тази възможност“, подчертава архиепископът.
В посланието - озаглавено „Грижа за другите“ - се припомня, че „да вървим заедно“ (тълкуване на Синодална църква, предложена в пастирската програма на архидиоцеза на Брага) „не е просто отношение на весело другарство“, а „притежава добре определени условия и резултати“. Великият пост е поставен и в центъра на пасторалното обръщане, действащо в живота на отделни хора и общности. „Знаейки, че никой не спасява сам, това е благоприятен момент - посочва монсеньор Хорхе Ферейра да Коста Ортига – да се грижим за другите, хуманизирайки грижите, които имаме или би трябвало да имаме един към друг. Да се живее интензивно милосърдието и да се преоткрие Бог като любов, ще даде на Църквата едно синодално лице, в съзнанието, че ние сме едно тяло. Божието бащинство ни подтиква да работим за всеобщото братство, но това – подчертава той - изисква солидарността да бъде ефективна, подражавайки на Христос, Добрия Самарянин".
Примасът на Португалия цитира папа Франциск, който в последното си послание за Световния ден на мира говори именно за „културата на грижата като път към мира“. Пандемията - отбелязва архиепископът на Брага – „не позволява сложни програми. Отговорността и несигурността изглежда ни блокират, свеждайки до минимум живота на общностите. Светият отец казва, че в това развълнувано море се нуждаем от компас, състоящ се от „граматиката“ на грижите. Не можем да загубим северната посока и вярваме, че сред всички непредвидени обстоятелства е възможно да се даде спокойствие и да се покаже, че изграждането на един по-човешки свят не може да бъде отложено“.
За да бъде това великопостно приключение практикувано и ефективно – обяснява примаса на Португалия - „като предварително условие трябва да се грижим за себе си, позволявайки на Божието Слово да ни напътства и оформя, размишлявайки над него. Нуждаем се от позитивна представа за това кои сме и какво ни подготвя животът. Време е да преодолеем толкова многото оплаквания, които не водят до никъде. Нека оценим кои сме и да работим, за да бъдем по-добри“. Но вътрешното пътуване – предупреждава той - трябва да води навън, към другите, към природата: „Големият проблем на съвременното общество се крие в парадигмата на социалното съжителство, която прилагаме“. Оттук и призива да осъзнаем многото уязвимости, слабости, бедност, които ни заобикалят, „да се грижим за болните, възрастните, бездомните, жертвите на самотата и изолацията, ситуациите на домашно насилие, мигрантите, безработните“. Достатъчни са „малки неща с голямо смирение, които са прекрасни знаци на присъствие“.
