Търси

Vatican News
Монсеньор Страхил Каваленов Монсеньор Страхил Каваленов 

Монсеньор Каваленов: подкрепяйте ме с молитвата в служението на поверения ми народ

„Имам удоволствието да съобщя, заедно с Междуритуалната епископска конференция на Католическата църква в България и Никополската епархия, че Светият отец Франциск назначи за Никополски епископ преподобния монсеньор Страхил Веселинов Каваленов, който понастоящем е Апостолически администратор на овакантения престол на същата епархия и енорийски свещеник във Велико Търново и Габрово”.

С тези думи започна пресконференцията в Апостолическата нунциатира в София, на 20 януари, сряда. В присъствието и на Председателят на епископската конференция на Католическата църква в България, Н.ВПр. монсеньор Христо Пройков, Апостолическият нунций монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари се обърна към новоназначения епископ с думите: „Моите поздравления към монсеньор Страхил…” и продължи с няколко препоръки, в качеството си на епископ и нунций, призовавайки го да гледа на епархията „не на първо място като структура, а като общност от хора”, излизайки от своя „епископски дом, срещайки се с хората, независимо дали са миряни, или свещеници, католици или от друга религиозна принадлежност, българи или чужденци”

Интерес сред присъстващите предизвика въпроса „Защо папа Франциск, сред толкова много добри и свестни свещеници избра за епископ точно монсеньор Страхил?” и неочакваният отговор, който бе повод за неволна усмивка на лицата на присъстващите „Не знам, но имам голяма улика…”. Улика, или знак, който се вижда в благодарственото писмо на Светия Отец след апостолическата му визита в България: „Специални благодарности на отец Страхил Каваленов – пише папата в писмото - който толкова успешно се справи като преводач и в същото време ми даде прекрасно свидетелство за апостолско усърдие”. Признаци в монсеньор Страхил открива и апостолическият нунций, които интуитивно го отвеждат „към него”. Освен „пастирското усърдие”, апостолическият нунций забелязва в монсеньор Страхил Каваленов и „неговата голяма култура, най-вече в историческите науки…”. „Не догонвай историята, а се старай да изграждаш, доколкото ти се полага, историята, заедно с миряните и свещениците от Никополската епархия” – с тези думи завръши Н.В.Пр. монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари своето обръщение към новоназначения Никополски епископ.

В отговор на тази трогателна реч, съпровождаща официалното му назначаване за епископ на Никополска епархия, монсеньор Страхил Каваленов отговори с кратка ретроспекция върху своя път в следване на Божия повик, който чува „в далечната 1995 г в църквата в Асизи „Дева Мария на Ангелите”. В „Евангелието в този ден” – както казва монсеньор Страхил Каваленов – се говореше за апостолската мисия на учениците в Христа. Излязох от светата литургия от базиликата и знаех, че нещо се е променило. Всъщност, моят живот се беше променил още много преди това”.

Чуйте думите на монсиньор Страхил Каваленов

Животът на монсеньор Страхил Каваленов се променя още в ранните младежки години, когато Бог го „намира и призовава да бъде християнин”. Един път „на спасението”, по който свещеникът е вървял, воден Бог. Път, който монсеньор Каваленов вижда като подготовка за „нещо по специално”, за да последва Бог и превърне живота си в служение. И това служение да даде смисъл. Време, в което осъзнава „този свещен дар, който Бог му дава: свещенството”. Тогава монсеньор Страхил Каваленов поема по пътя на свещенството, в стремежа си да бъде онзи „пастир, който служи на стадото”. Своя свещенически път епископът започва в Никополската епархия, ръкоположен от покойния ѝ епископ Петко Христов. И ето днес, монсеньор Страхил Каваленов се връща за да застане на мястото на епископа, дал първия му тласък по пътя на свещенството и продължи неговото дело. За този свой път в служба на Бога, монсеньор Страхил Каваленов, споделя, че получава безценен дар, който винаги е искал да споделя с другите.

От своя предшественик, монсеньор Петко Христов, новоназначеният епископ казва, че е получил безценния „пример на смирението от този, който не живееше за себе си, а живееше за другия”. И този пример монсеньор Страхил избира за светлина в своя път на пастир, изпълнен с огромното желание в светлината на Божията воля неговият живот да „бъде едно безкористно служение по примера на Нашия Господ Исус Христос”. В заключение на своето обръщение новият Никополски епископ помоли за молитвата на клир и верни, която да го подкрепя в „неговите слабости и в трудностите, които предстоят. С Божията помощ да мога, отдавайки себе си на поверения ми народ, да стигна до спасението, към което ме е призовал Господ”.

Още едно вълнуващо и значимо събитие влезе в историята на Католическата църква в България. Свещеникът, избрал в живота си безкористното и вярно служение, следвайки примера на Нашия Господ Исус Христос пое следващата важна стъпка в своя живот, вече като пастир на Никополската епархия. В този паметен ден да пожелаем „На многая лета и на добър час, Владико!”.

За Ватикан нюз от София

Гергана Дойчинова

21 Януари 2021, 10:17