Християнско единение. Ден шести: Да приемем другия

Бит 18,1-5 Аврам прие Ангелите в дъбравата Мамре

Мк 6,30-44 Състраданието на Исус към хората

Размишление

Когато се оставим да ни преобрази Христос, Неговата любов израства в нас и дава плодове. Приемането на другия е конкретен начин да споделим любовта, която живее в нас.

През целия Си живот Исус е отворен за тези, които срещна. Той ги изслуша и се остави да бъде докоснат от тях, без да се страхува от тяхното страдание.

В Евангелието в епизода за умножаването на хлябовете, Исус е изпълнен със състрадание, когато вижда множеството от гладни хора. Той знае, че всички хора трябва да бъдат нахранени и че само Той може истински да ги нахрани с хляб и да утоли тяхната жажда за живот. Но Той не иска да го направи без участието на Своите ученици, без малкото, което те могат да му дадат: пет хляба и две риби.

Дори днес Той иска да ни присъедини към това безусловно приемане. Не е нужно много, за да може всеки да се почувства добре дошъл: един поглед, внимателно изслушване, истинско присъствие. Когато поднасяме на Исус нашите слаби възможности, самият Той изненадващо ги умножава.

Тогава ние имаме същия опит като Аврам: че когато даваме, получаваме, и когато приемаме другите, ние сме благословени в изобилие.

«В един гост ние приемаме именно Христос».
«Дали тези, които приемаме ден след ден ще открият в нас хора, които излъчват Христос, нашият мир?»
Тезе, Учредителни съчинения

Молитва

Исусе Христе, Ти познаваш нашето желание
Да приемем напълно братята и сестрите, които се намират до нас.
Ти знаеш колко често се чувстваме безпомощни пред тяхното страдание.
Ти първи преди нас вече ги прие в Твоето състрадание.
Говори им чрез нашите думи, подкрепи ги с нашите жестове,
И нека Твоя Благослов почива над всички нас.

превод Йорданка Гьокова

Никополска епархия