Християнско единение. Ден седми: Да растем в единство

1 Кор 1,10-13; 3,21-23 Нима Христос е разделен?

Йн 17,20-23 Както Ти и Аз сме едно

Размишление

В навечерието на Неговата смърт Исус се моли за единството на Своите: «Нека и те да бъдат едно ... та светът да повярва». Свързани с Него както ластарите към лозата, ние споделяме същия сок, който ни съживява и циркулира между нас.

Всяка традиция има своите богатства и е призвана да ни води към сърцето на нашата вяра: общението с Бог, чрез Христос, в Светия Дух. Колкото повече живеем това общение, толкова повече сме свързани с другите християни и с цялото човечество. Павел ни предупреждава за нагласата, която вече заплашваше единството на първите християни: да отдаваме твърде голямо значение на своята собствена традиция за сметка на единството на Тялото Христово. Тогава различията се оказват разделящи вместо взаимно обогатяващи. Павел има много широк мироглед: «Всичко е ваше, вие пък сте на Христос, а Христос -на Бога» (1 Кор 3,22-23).

Волята на Христос ни ангажира в пътя на единството, помирението и ни задължава също така да се обединим с Неговата молитва: «Нека и те да бъдат едно... та светът да повярва».

«Никога не вземай страна в скандала за разделението на християни, които изповядват толкова лесно любовта към ближния, но остават разделени. Имай страст към единството на Тялото Христово.»
Тезе, Учредителни съчинения

Молитва

Свети Душе, огън животворящ и леко дихание,
Ела да живееш в нас.
Обнови в нас желанието за единството,
За да живеем с осъзнаването за връзката, която ни свързва в Теб.
Нека всички християни, които са облечени в Христос със своето кръщение
Да се обединят и да свидетелстват заедно за надеждата, която ги кара да живеят.

превод Йорданка Гьокова

Никополска епархия