Християнско единение. Ден Четвърти: Да се молим заедно

Рим. 8 ,26-27 Духът също идва на помощ на нашата немощ

Лк. 11 ,1-4 Господи, научи ни да се молим

Размишление

Бог е жаден да живее във връзка с нас. Той вече ни търсеше, като търсеше Адам, викайки го в градината: «Къде си?» (Бит 3, 9)

В Христос, Той дойде да ни посрещне. Исус живееше с молитва тясно свързан със Своя Отец, като същевременно съдаваше приятелство с учениците Си и с тези, които срещаше. Той ги въведе в това, което Му беше най-скъпо: връзката на любов с Неговия Отец, Който е и Наш Отец. Заедно, пееха Псалмите вкоренени в богатството на юдейската традиция. В някои моменти Исус се оттегляше сам, за да се моли.

Молитвата може да бъде самотна или споделена с другите. Тя е удивление, жалба, застъпничество, действие на благодат, мека тишина. Понякога желанието да се молиш е на лице, и въпреки всичко имаш усещането, че не можеш да се молиш. Да се обърнеш към Исус и да Му кажеш «научи ме» може да отвори пътя. Самото наше желание е вече молитва.

Да се окажеш в група е подкрепа. Чрез песните, думите и моменти на тишина, се създава общение. Ако ние ще се молим с християни от други традиции, може би ще бъдем изненадани да се почувстваме обединени от връзка на приятелство, което идва от Този, Който е отвъд всяко разделение. Формите са разнообразни, но един и същ Дух ни събира.

«В регулярността на общата молитва, любовта на Исус покълва в нас без да знаем как. Общата молитва не ни освобождава от личната молитва. Едната поддържа другата. Всеки ден да отделяме време, за да се обновим в нашата сърдечност с Исус Христос».
Тезе, Учредителни съчинения

Молитва

Господи, Исусе,
Целият Ти живот беше молитва,
съвършенно съгласие с Отца.
Чрез Твоя Дух, научи ни да се молим според Твоята воля с любов:
Нека вярващите от цял свят да се обединят в застъпничество и възхвала,
И да дойде Твоето Царство на любовта.

превод Йорданка Гьокова

Никополска епрахия