Католическите епархии в България
На 19 септември 2020 г., в гр. Русе се състоя погребението на Никополския епископ Н.Впр. Монс. Петко Христов. Погребалната литургия бе отслужена в катедралата "Свети Павел от Кръста" гр. Русе в 12 часа. Месата беше предстоятелствана от Н. Впр. Монс. Георги Йовчев, Епископ на Софийско-Пловдивска епархия в съслужение с монс. Христо Пройков, председател на Католическата епископска конференция в България и почетния архиепископ на Букурещ Йоан Робу. В погребалната литургия участваха духовници, монахини и верни католици от трите епархии в България.
Проповед за житейския и духовен път на Епископ Петко поднесе монс. Христо Пройков. В нея той цитира думите на Исус: „Който иска да върви след мен, да вземе кръста си и да ме следва“ и с носенето на собствения Кръст, епископ Пройков обвърза цялата проповед, представяща житейския и духовен път на монс. Петко, приел и ежедневно носил своя нелек кръст и като свещеник, и като монах францисканец конвентуалец, и като владика на Никополска епархия. Проповедникът припомни, че монс. Петко бе ръкоположен за епископ от един Светец – Папа Йоан-Павел II. „С отпадането на физическите сили, монс. Петко продължи да носи тежкия си Кръст, но подкрепян от Божията благодат и следвайки Божия зов „Върви след Мен“ и продължавайки да обича паството си“ – каза монс. Христо. Изключително вълнуващ бе разказа на монс. Пройков за сбогуването на монс. Петко с него и всички свещеници, събрали се около болничния му одър. Приемайки последните попътни Тайнства, епископ Петко иска прошка от всички като кима с глава и прощава на всички, като вдига със сетни сили ръка и благославя всички: епископ Пройков, духовниците и всички верни. „Такава е смъртта на всички пастири... Изнесъл до край кръста – каза монс. Христо. Ето защо епископ Петко почина точно в деня на въздигането на Кръста, 14 септември. Нищо не е случайно. Сега е наш ред да кажем: ти ни прости. Защото монс. Петко ни научи на нещо много важно: не е страшно да умреш, страшно е да не си добър – продължи проповедта епископ Пройков. Страхува се от смъртта само онзи, който не живее както трябва. В нашата християнска вяра, ние знаем, че Кръстът не е друго, а само сянка, падаща върху пътя, който води в славата на възкресението. Сега от висотата на Кръста, монс. Петко очаква радостта на възкресението. Исус е казал: „там радостта ви ще бъде пълна“. Там, при Него, нашия Бог, и с него, където е монс. Петко - радост без залез, победа на любовта... Да носиш кръста си, да го изнесеш и да се разпнеш на него, в името на Бога – това е пълнотата на радостта. Това ни завеща монс. Петко.“ Днес в небето, заедно със своите предшественици и най-вече с блажения Евгений Босилков, епископ Петко се застъпва пред Бога за духовния разцвет на Никополската епархия – завърши проповедникът.
Монсеньор Петко Христов беше погребан в специален параклис в катедралата "Свети Павел от Кръста" с погребален ритуал, воден от епископите монс. Георги и монс. Христо.
Сред присъстващите на церемонията бяха архиепископа на Букурещ Аурел Перка, заедно с помощния епископ монс. Корнел Дамян и почетния архиепископ на Букурещ Йоан Робу, монс. Джузеппе Комисо – шарже д‘афер на Апостолическата Нунциатура в България, Апостолическият администратор на Никополска епархия монс. Страхил Каваленов, Провинциалният настоятел на отците францисканци Гжегош Бартошик от Полша, номинираният за помощен епископ на Софийско-Пловдивска епархия монс. Румен Станев, монс. Стефан Манолов – Генерален викарий на Софийско-Пловдивска епархия, отец Стефан Стефанов от Православната църква в гр.Русе, отец Дираир Хадавян от Арменската църква, генералният секретар на Каритас България Емануил Паташев, българският посланик към Светия престол Богдан Паташев, представители на местните власти. На погребалната меса присъства Христо Христов, роден брат на покойния епископ.
Със специално писмо, държавния ватикански секретар кард. Паролин изказва съболезнования от името на папа Франциск и дава неговият утешителен апостолически благослов на верните и духовенството на епархията. Апостолическият Нунций Монс. Анселмо Гуидо Пекорари също поднесе своите най-дълбоки съболезнования в писмо до монс. Пройков, като приканва всички верни да останат единни в скръбта и вярата.
Българският православен патриарх Неофит също изказа своите съболезнования в писмо до епископ Пройков, в което припомня времето като митрополит в Русе и общението му с монс. Петко. Съболезнователен адрес бе получен и от Русенския митрополит Наум, в който той изразява скръбта си за кончината на Епископ Петко Христов и го описва като „наш събрат в Господа“, който „се отличаваше с твърда вяра и голямо смирение“.
Президентът на България Румен Радев също изпрати съболезнователен адрес, в който признава големият принос на Никополски епископ в грижата за бедните и бежанците чрез благотворителната организация „Каритас“, на която дълги години беше президент. Дирекцията по вероизповеданията също изпрати съболезнователно писмо до верните и духовенството на епархията.
От името на всички богопосветени в България, съболезнователно слово произнесе отец Ярослав Бабик. От името на Каритас България, г-н Емануил Паташев поднесе съболезнования, описа изключителния принос на монс. Петко в дейността на „Каритас“, като припомни наградата „Шофар“, дадена на Никополския епископ от организацията на евреите „Шалом“ през 2013 г. за изключителни заслуги за етническата и верска толерантност . Съболезнователно слово поднесе отец Станислав Жемински, дългогодишен мисионер конвентуалец.
На 15 септември в 15 часа тялото на покойния епископ беше пренесено в епископския дом в Русе, където свещениците, монасите и монахините се помолиха за покойника, а Монс. Каваленов и свещениците отслужиха благослов на починалия. Към 17 часа същия ден, ковчегът беше изложен в Катедралния храм и от сряда до петък, 18-ти септември, бе дадена възможност за молитва и поклонение. През тези дни, групи от поклонници от енориите, посещаваха Катедралата, за да се простят с покойния Епископ и да отслужат молитва и литургии за душата на покойния Монс. Петко Христов. Всеки ден света литургия в храма служи и енорийския свещеник на Русе отец Валтер Гора.
По време на овакантения престол на Никополска епархия, епархията ще управлява досегашният генерален викарий Монс. Страхил Каваленов, когото Негово Светейшество Папа Франциск обяви за Апостолически администратор на същата епархия.
Вечен покой дай на покойния Епископ Петко, Господи и нека вечната светлина да го озари! Господ Бог да го приеме в Своя дом! Амин!
Росица Златева
София
Свето последно сбогом на монс. Петко Христов, Никополски епископ, каза и Апостолическата екзархия „Свети Йоан XXIII”, в София. Неделният 20 септември започна с света литургия за покойния епископ. Божията служба се отслужва ден след погребението, на което клир и верни от епархията, водени от голямата си любов и признателност към Никополският епископ. Своите последни Тайнства, покойният епископ Петко Христов получи, дни преди преди кончината си, от ръката на НВПр Монс. Христо Пройков – председател на Епископската Конференция на Католическата Църква в България.
„Монс. Петко, нека в небето те посрещне Милосърдният Исус - Добрият Пастир, Божия Майка, ангели и мъченици - между тях и блажени Евгени Босилков! Почивай в мир!” – бяха думите, с които енорийският свещеник на Католическа енория „Св. Йосиф”, о. Ярослав Бабик изпрати своя епископ. Музиката – като една различна молитва – в този, все още траурен ден, прозвуча в католическата енория. Там, отново се събраха, вечерта на 20 септември, клир и и верни, за да се потопят в магията на красив органов концерт. Класическият концерт звуча в изпълнение на органиста Янко Маринов, с подкрепата на Френския институт в България.
Дните 19 и 20 септември ще запомним и с провелото се 22-ро поред събитие „Европейски дни на наследството“. Едно мероприятие в сферата на културата, в което се включват голям брой хора и институции от над 50 държави. Тази година то премина под надслов „Опознайте културното наследство за цял живот!“. Заедно с повече от 35 сгради в София с висока културна стойност се нареди и Католическата енория „Св. Йосиф” в София. В тези дни тя отвори врати за местни и чуждестранни гости и посетители.
„Благословена и успешна учебна година, изпълнена с много радост, ентусиазъм, усърдие и стремеж към нови знания, творческо вдъхновение и отлични изяви и резултати!”- така приветства Католическата енория „Св. Йосиф” своите верните – учащи и преподаватели с първата среща за записване за катехизис за деца и младежи. Заниманията ще започнат в неделя, 27 септември, след литургията в 10:30 часа в пасторалния център, в залите № 3, 4 и 5, където ще ги очакват сестрите и катехистите. На този ден ще бъдат осветени учебниците и помагалата на учениците. От 27 септември се възстановяваи редовната дейност на групите в Католическа енория „Св. Йосиф” в София.. Катехизисът за възрастни ще започне на 25 септември, а срещите ще се провеждат всеки петък от 19.00 часа
Гергана Дойчинова
Пловдив
По повод кончината на епископа на Никополската епархия, монс. Петко Христов, бяха отслужени литургии от свещенослужителите в Софийско- Пловдивския диоцез, верните подкрепиха с молитви пътя на душата му.
Със света литургия в църквата „Прескръбна Божия Майка” на 15 септември от 18,00 часа бе честван храмовият празник в с. Дуванлий. Тя бе отслужена от отец Иван Топалски, с него съслужи и отец Евгени Ружански.
По повод откриване на новата учебна година в енории на Софийско-Пловдивската епархия на 13 септември бяха отслужени божествени литургии за благоденствие и успех на всички ученици, студенти и учители. В този неделен ден, 20 септември света литургия за новата учебна година бе отслужена в енория „Свети Дух“ кв. Тракия на гр. Пловдив. В този ден започна и записването за подготовката за приемане на тайнството Първо причастие, което ще бъде на 3 юни 2021г. на празника Тяло и Кръв Христови.
97 години от освещаването на храма в Житница се навършиха на 16 септември. През 1923г. църквата „Успение Богородично“ е осветена. На този ден верните благодарят на Бог за този хубав храм, за силната вяра, която е вложил в душите на житненци , за свещениците и монахините, които са служили в енорията. Този факт се припомня на страницата на енорията, като също е поместен и интересен текст, намерен в хрониките на енорията, от Любомир Милетич- един от най-видните учени и интелектуалци от края на ХIХ век и първата половина на ХХ век за построяването на храма и увенчаването с успех на 2-годишен труд и издигането на великолепния храм в полуготически стил и освещаването на църквата от монс. Викенти Пеев.
„….От много време верните на Житница чувстваха нуждата от една нова и по-просторна църква, тъй като старата не събираше повече от 500 човека. Получаваше се твърде неприятно, че не можеше да събере цялото население, което се беше увеличило почти тройно спрямо това преди 50 години. „... Най-после, след 2-годишна непрекъсната работа, можел да се види увенчан с успех трудът и пожертвуванието на този трудолюбив и набожен народ, който видял да се издига великолепен полуготически храм сред селото, изцяло построен от циментови блокчета, с две камбанарии. Църквата е дълга 40 м. и широка 18 м. На тържествения ден 16 септември 1923 г. монс. Винкенти Пеев с почти всички свещеници от диоцеза осветил църквата, посветена на „Възнесение Богородично”.
Днес красивият храм е в процес на обновление, като верните се надяват с божията помощ, да бъде честван по подобаващ начин предстоящия 100- годишен юбилей.
Жана Стоева
