Търси

Vatican News

Свети Максимилиан Колбе: живот, поверен на Непорочната Дева Мария

На 14 август Църквата чества литургично паметта на свети Максимилиан Колбе, полски францисканец, убит в Аушвиц на 14 август 1941 г. Нека си припомним живота му в светлината на дълбоката му връзка с Дева Мария в навечерието на празника Успение Богородично.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

„Радвай се, благоданта Марийо“. Тези са последните думи, които свети Максимилиан Колбе, роден в Полша през 1849, произнася в Аушвиц на 14 август 1941 г., преди да умре. Последната част от живота му е тежко изпитание, споделено с други затворници от концентрационния лагер. След депортирането е съблечен от францисканската си одежа и е предназначен за най-унизителния труд, като транспортирането на труповете в крематориума. Регистриран е с номер 16667. След бягството на един затворник, десет затворници са изпратени в така наречения бункер на глада в Блок 13 и са осъдени на гладна смърт. Отец Колбе поднася своя живот в размяна с един баща на семейство, Франчишек Гайовничек, който много години по-късно си спомя за този драматичен момент със следните думи: „Колбе излезе от редиците, рискувайки да бъде убит на момента, за да поиска от Лагерфюрер да ме замести. Никой не смееше да си помисли, че предложението ще бъде прието, дори много по-вероятно бе свещеникът да бъде прибавен към десетината избрани да умрат заедно от глад и жажда. Но не стана така! Срещу правилника, Колбе ми спаси живота“.

„Радвай се, благодатна Марио“

Бе току що започнал месец август през 1941 г. Отец Колбе е заключен в „бункера на глада“ в Аушвиц, заедно с други нови затворници. В това трагично място, отчаянието се превръща в обща молитва. Дните минават и „хорът“ от молещи се гласове, водени от свещеника францисканец, губи силата си и се превръща в слаб шепот. След две седмици на неописуеми страдания, само четирима затворници са живи. Сред тях е и отец Колбе. Тогава пазачите на концентрационния лагер решават да ускорят края на живота им с инжекция от карболова киселина. Денят е 14 август 1941 г. Отец Колбе протяга ръката си, а неговите думи преди да умре са последния печат на един живот положен в ръцете на Непорочната. На следващия ден, празнк на Успението Богородично, неговато тяло е изгорено в крематоруимните пещи и прахта му се смесва с тази на много други осъдени на смърт. Обявен е за светец на 10 октомври 1982 г. от полския папа свети Йоан Павел ІІ. В проповедта си, папа Войтила, припомня, че вдъхновението в целия живот на отец Колбе „бе Непорочната, на която поверява своята любов за Христос и своето желание за мъченичество. В тайната на Непорочното Зачатие се откриваше пред очите на неговата душа онзи прекрасен и свърхестествен свят на Благодатта Божия, предложена на човека“. Както своите предшественици, така и папа Франциск, по време на своята визита в Аушвиц на 29 юли 2016 г., по време на апостолическата си визита в Полша, застана в мълчалива молитва в килията на мъченичеството на полския светец.

Папа Франициск в молитва в килията, където е умрял свети Масимилиано Колбе
Папа Франициск в молитва в килията, където е умрял свети Масимилиано Колбе

Един живот в ръцете на Непорочната

Дева Мария е тази, която вдъхновява живота на отец Колбе. През 1917 г. основава „Милицията на Непорочното Зачатие“. Целта е тази да „обнови всяко нещо в Христос чрез Непорочната“. През 1922 г., дава началото на публикацията на списанието „Рицаря на Непорочната“, за да подхранва духа и разпространението на Милицията. Пет години по-късно, близо до Варшава, се ражда Ниепокаланов, „Градът на Непорочната“. През 1930, отец Колбе заминава за Япония, където основава „Мугендзай но Соно“ или „Градината на Непорочната“ в периферията на Нагазаки. Тук ще намерят убежище сираците на този град, след експлозията на атомната бомба. При избухването на Втората световна война Ниепокаланов приема ранените, болните и разселените. Отказва да приеме немско гражданство и на 17 февруари 1941 г. е хвърлен в затвора „Павиак“ във Варшава. Няколко месеца по-късно е депортиран в концентрационния лаген на Аушвиц.

Отец Колбе и чудотворния медальон

През 1918 г. отец Максимилиан Колбе, след свещеническото си ръкоположение, отслужва своята първа литургия в Рим в църквата „Сант Андреа деле Фрете“. Това е мястото, където на 20 януари 1842 г., Непорочната Дева Мария от чудотворния медальон се явява на евреина Алфонсо Ратисбон. Младежът, който носи медальона на врата си, за да се подиграе, се обръща мигновено. Чудотворният медальон е изсечен по волята на Дева Мария, изразена на света Катерина Лабуре при явлението на 27 ноември 1830 г.

14 Август 2020, 11:37