Католическите епархии в България
София
Един поклонник от името на цяла една епархия – така монс. Христо Пройков, епископ на Епархия на „Свети Йоан ХХІІІ” извървя молитвено пътя до епархийното светилище на света Дева Мария от Ченстохова - Покровителка на единството между християните". В празничния ден, в Малко Търново, на 26.08.2020, епископ Христо Пройков посвети епархия "Свети Йоан XXIII " на Света Дева Мария - Покровителка на единството между християните. Така тазгодишното, юбилейно, 10-то поклонничество, поради противоепидемичните мерки, премина по един различен и изключително вълнуващ начин. В своя призив към верните, ректорът на светилището, архимандрит Роман Котевич, препоръча едно духовно придружаване на епископ Христо Пройков. Малкото шествие до параклиса на Дева Мария в католическата енория „Св. Тройца” в Малко Търново, завърши с архиерейска света литургия и посвещаване на епархия "Свети Йоан XXIII " на Света Дева Мария от Ченстохова. В светилището на Дева Мария, наречена още Maлкотърновска, пристигнаха и 10 поклонника от Вроцслав, Полша. В своето обръщение към присъстващите, ректорът на светилището архимандрит Роман Котевич оприличи живота Църквата на „самолет с две крила – индивидуална молитва и молитва на общността. Както и двете крила са необходими на самолета за да лети, така и двете форми на молитва – индивидуална и на общността са задължителни за благодатното развитие на християнския живот.” Размишленията на тазгодишното поклонничество бяха върху откъс от Евангелието Йоан 2, 1-11. На 25 май 2014, епископ Христо Пройков, чрез декрет, обяви светилище на св. Йоан Павел II, папа римски, към светилището на св. Богородица – покровителка на единството на християните. Това стана на 12-тата годишнина от коронясването на иконата на Светата Дева в Малко Търново от св. Йоан Павел II, тогавашен папа.
„Да бъде хвален, обичан и обожаван Исус Христос в Светото причастие” – тази евхаристична молитва прозвучава в България за първи път преди 100 години. Така и днес, звучи в манастира на сестрите Евхаристинки, отбелязвайки своя юбилей, който честваха на 28 август. Години на присъствие, молитва, апостолат, за които сестрите споделят: „Когато се оставиш Бог да те води, не са важни трудностите, през които минаваш, пътят, изпълнен с Неговата благодат, по който Го следваш. Днес, ние, които вървим по този път, сме благодарни за всички тези сестри, преживели толкова трудности и останали верни на своето призвание.” Обществото на сестрите Евхаристинки е основано в Солун, на 21 Април 1889, от о. Йосиф Алоати. Поради гонения те пристигат в София през 1920 г., където са и днес. Започналата активна дейност тук, с разрастване на ордена и откриване на сиропиталища за 100 деца. Настъпилите трайни политически промени, след 09.септември 1944 г, слагат край на дейността на сестрите. Две от тях са осъдени с тежки присъди, на сестрите е забранено да имат каквито и да е контакти с хората и най-вече с децата. Отнето им е сиропиталището и са изгонени от манастира. Грижат се за осиротелите църкви и малкото останали неосъдени свещеници. Животът им преминава в скрито служение, молитва и страдание. Тайно се грижат за самотни и болни, както и подготвят деца за първо причастие на семейства, които не се страхуват да живеят вярата си. В края на 1989 г, с настъпване на демократични промени в страната ни, сестрите Евхаристинки веднага поемат своята духовна и социална мисия. Тогава построяват и новия си манастир, на бул. Монтевидео, където се намират и днес. Имат още три къщи в гр. Куклен, с. Ново Делчево и с. Покрован.
Гергана Дойчинова
Пловдив
Храмовият празник на катедралната църква „Свети Лудвик“ в гр. Пловдив бе честван с тържествена литургия на 25 август от 18,00 часа. В този ден се навършват и 750 години от кончината на свети Лудвик- покровителят на Софийско- Пловдивската епархия. Светата литургия бе предстоятелствана от Негово Високопреосвещенство монс. Георги Йовчев. С монс. Георги съслужиха свещеници от диоцеза, от Софийска епархия Йоан ХХIII и други свещеници гости на литургичното тържество. Генералният викарий на епархията монс. Стефан Манолов бе проповедник по време на светата литургия, който посвети своето изложение на темата за светостта и нейното постигане- в една общност от монаси или в светската общност- в средата, в която човек живее и работи, изпълнява своите всекидневни задължения, светостта е призвание на всеки един християнин. „Когато Исус казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец Небесен“- подчерта проповедникът- Той няма предвид само тези, които ще се посветят в евангелските съвети, в монашеското призвание. Има предвид всички последователи на Христовата вяра. Всички, тези които ще бъдат кръстени, защото кръщението е момента, в който човек си възвръща първичната светост, изгубена преди това“. Изтъкнато бе още, че е необходимо да преценяваме това, което поставя в опасност нашата светост. „Да живеем като християни означава да живеем светостта на кръщението, ако е изгубена, да се възстанови в изповедта, чрез другите тайнства, които дават осветителната благодат. Тази светост е на една ръка разстояние- дали живеем в манастир или в света, нашата светост се изгражда от това, което вършим всекидневно, от нашите лични задължения да можем да получим светостта на вечното блаженство- подчерта още проповедника.
В заключение отец Стефан призова днес когато честваме 750 години от смъртта на свети Лудвик, нека той бъде по-близък за нас. Кралят на Франция е човек живял в света и показал висотата на християнските добродетели в своя живот, който изисквал много отговорност към народа и преди всичко пред Бога и пред Църквата и насърчавайки своите деца, той акцентира върху светостта, която всеки трябва да запази и всеки трябва да се бори за нея през всички дни на живота си.
В края на светата литургия Негово Високопреосвещенство монс. Георги Йовчев поздрави всички верни за празника и призова с вяра да се обръщаме към свети Лудвик да се застъпва за нас пред Небесния Отец.
За тържествеността на празника допринесоха и хористите при катедралната църква, които изпълниха подготвените творби за празника сред които „Идва днес първосвещеник“, „Приеми те з дарове, о, Боже“, „Cristus vincit“.
Духът на младежкият християнски фестивал отново обедини младежи от Раковски, Житница и Пловдив в с. Белозем в дните от 24 до 28 август. Предвид пандемията техният брой бе по-малък, 31 на брой, но те оживиха фестивалната реалност, която тази година премина под мотото „Ноевият ковчег“, тъй като историята на Ной, който също е хвърлен в неочаквана реалност, се вписва добре в настоящите дни. Ной построява ковчега и престоява в него, сякаш е под карантина, и не знаел какво да очаква. На „палубата“ на „Ноевия ковчег“ младежите преживяха моменти на духовност, размишления и творчество. Имаха възможност да слушат подготвените беседи от отец Марчин Грец, отец Ярослав Бабик, отец Гжегош Скшела и психологът д-р Светла Велкова, също така имаха срещи по групи, както и два уъркшопа- театрален и за развиване на певческия си талант. Белозем посрещна и отец Ярослав Фогл заедно с младежи от Стара Загора, които изнесоха концерт, а във вторник младежите от фестивала участваха и в светата литургия за храмовия празник на катедралната църква в Пловдив. В духа на фестивала, чрез виртуалното пространство, всички младежи, проявили желание, имаха възможност да се включат в онлайн игра със задачи за духа, интелекта и вярата.
Жана Стоева
Никополска епархия
На 30 август в 11 ч., в църква „Дева Мария от Фатима“ в гр.Плевен, последна литургия в енорията отслужи отец Венци Николов – досегашен енорист и ректор на епархийното светилище. Отец Венци приключи своята мисия в Никополската епархия и заминава в манастира „Св. Максимилиян Колбе“ в гр. Раковски, дом на отците францискани-конвентуалци в България. Духовникът ще следва докторантура в института по Мариология – Колбианум в гр. Непокаланув в Полша. Този институт е към Университета „Кардинал Стефан Вишински“ гр. Варшава, в който отец Венци е завършил магистратура по теология. В специално писмо, Епископът на Никополската епархия монс. Петко Христов, му изказва своите лични благодарности, и тези на свещениците и верните от епархията, които през годините на неговата мисия са били подпомогнати от ценното съдействие на отец В. Николов. „Твоето мисионерско дръзновение, както и твоята пасторална загриженост, бяха не само за верните от поверената ти енория, но и за младите хора в цялата Никополската епархия. – пише Епископът. Мнозина от тях бяха запалени от твоя мисионерски плам и с години ще го носят в сърцата си, за да продължат да вървят по пътя на добродетелта, за да открият своето лично призвание.“ По-нататък в своето писмо Владиката пише: „Бог да те благослови отец Венци Николов в трудния път, който си избрал да се обогатиш с още повече знания, за да може да служиш още по-всеотдайно и все така с дръзновение и пламенна вяра. С послушание към Божията воля, с вяра, надежда и любов, с търпение и смиреност да продължиш да водиш повереният ти Божий народ. Чрез дейно богослужение, макар и не вече в нашата Никополска епархия, към възхвала и с благодарение от все сърце и душа към Бог за всички блага! На добър и благословен от Бога път, на отец Венци Николов – завършва писмото си Епископ Петко.
В края на литургията в Плевен, благодарности към отец Венци изказаха: отец Ярослав Барткиевич и представители на различните енорийски групи. Те благодариха на отец Венци за годините, прекарани заедно (почти десет), за неговата пасторална загриженост към всички и израстването им във вярата, за което той е допринесъл. „Бог да те благослови и помага по новия път, който си избрал! И за сега се разделяме с теб, но се надяваме, че след 4 години пак ще се завърнеш при нас“ – пожелаха плевенските верни. От своя страна, отец Венци също развълнувано благодари на всички и препоръча на молитвите на енориашите отец Ярослав Барткиевич – новият енорийски свещеник на енория „Дева Мария от Фатима“ в гр.Плевен.
На 28 август, шарже д‘аферът на Апостолическата Нунциатура отец Кристиано Антониетти, временно заместващ Нунций в София, посети католическите общности в гр. Враца и гр. Чипровци, поверени на отец Койчо Димов. Желанието на отец Кристиано бе да посети отец Койчо и да се запознае с двете общности, за които отговаря духовникът. Във Враца гостът и неговият домакин отец Койчо посетиха митрополитския православен храм „Св. Николай“, регионалния исторически музей, в който се съхраняват рогозенското сребърно и могиланското златно съкровища. На път за Чипровци, отец Кристиано и отец Койчо разгледаха античната римска крепост Кастра ад Монтанезиум в гр. Монтана – трикорабна базилика от втори век. В Чипровци духовниците посетиха средновековната католическа катдрала „Успение на Дева Мария“ и се молиха на историческия хълм, разгледаха чипровския исторически музей, срещнаха се с местни хора и с Кмета на Община Чипровци Пламен Петков.
На 23 август т.г. в Катедралния храм „Св. Павел от Кръста“ в Русе, по време на неделната литургия католическата общност отпразнува 25 години от полагането на първите обети на сестра Йола.
На 24-ти август преди 25 години в гр. Лодз, Йоланта Галач полага първите си обети. От там започва нейният път като монахиня от ордена на сестрите Пасионистки. От тогава и до днес, тя вярно следва обещанията си за целомъдрие, бедност и послушание.
По време на проповедта отец Валтер се обърна с поздрави и благодарност към сестра Йола за нейната всеотдайност и любов към Бог и хората в тази енория, в която е преминала по-голямата част от богопосветения й живот. Той се обърна и към верните, да се вслушват в гласа на Бога, който ни вика и ни сочи пътя, но решението дали да приемем поканата е лично наше. За съжаление, не винаги сме готови да му отговорим и да приемем определения ни път – каза отец Валтер. В църквата се задълбочава недостига на хора, готови да отдадат живота си в служба на Бога. Отец Валтер призова да се молим за повече млади хора, момчета и момичета, които да чуят повика на Бог и да Му отговорят със смирено доверие и отдаденост, които да припознаят в богопосветения живот своето бъдеще и реализация.
След Символът на вярата, сестра Йола поднови обетите си, като започна с думите: „Аз, сестра Йоланта Галач от Разпятието, пред Бог и вас, потвърждавам и подновявам от цялото си сърце обета да живея, да свидетелствам, да разпространявам обетите за целомъдрие, бедност и послушание, за да се преобразя в Христос и да поднеса с Него моят живот за изграждането на Божието царство...“
Литургията приключи с лични поздрави, много цветя и взаимни благодарности към и от сестра Йола и присъствалите верни.
Росица Златева
