Шарл дьо Фуко: търсенето на Бог и любовта за братята

Роберта Джизоти – Светла Чалъкова – Ватикана

Един човек, „който стори добро на Църквата“. Така папа Франциск определи Шарл дьо Фуко в стогодишнината от неговата смърт: този изключителен свещеник, който бе признат за светец на Универсалната църква. Един живот завършил на едва 58 години, на 1 декември 1916 в Таманрасет, Алжир, в сахарската пустиня, и започнал в Страсбург, Франция, на 15 септември 1858, където малкият Шарл, от благородническо семейство, сирак от 6 годишна възраст, бе израснал в кофорт заедно със своята по-малка сестра и дядо си от майчина линия, от когото наследява всичко на 20 годишна възраст.

Беден сред най-бедните и забравените

Възпитан в католическата религия, много скоро се отдалечава, за да се посвети на военната кариера и е изпратен в Алжир и Тунис. Но след това изоставя военната служба и се завръща във Франция, но скоро заминава в Северна Африка, където се посвещава на изследователската дейност, навлизайки в територията на опасната за онези години Мароко, пожънвайки голям успех сред международната научна общност. Но душата на Шарл е неспокойна и незадоволена от славата. Така се увлича по Бог. Веднъж завърнал се във Франция, на 32 години, постъпва в трапистката монашеска общност, където остава за 7 години, заминавайки след това за Назарет, в Светата Земя. Неговото призвание бива потвърдено от свещеническото ръкоположение след завръщането му в Париж, от където е изпратен мисионер в Алжир, установявайки се сред местното население на Бени Абес, а след това за повече от 10 години в сред берберския народ Туарег в пустинята Сахара, ставайки смирен и беден сред бедните, в помощ на най-забравените братя. Тук ще стане жертва на капан на една банда крадци. Голямо е неговото писменно творчество, сред което речник на френско-туарегски език, използван и до днес.

Малките братя и малките сестри

Няколо години след смъртта му – без да е създавал свое духовно семейство – славата на брат Шарл се разпростира по света до официалното признаване на светостта му. Неговото дело и неговото учение са разпространени от многобройни малки братя и малки сестри, повече от 13 хиляди днес, разпръснати по цял свят в около двадесетина институти и общности, свързани в Духовното семейство на Шарл дьо Фуко.

Важността от подражанието на Исус

Но коя е новостта на неговото прогласяване? Преди всичко, завръщането в центъра на християнската вяра – подчертава отец Андреа Мандонико, заместник-постулатор на процеса за канонизацията, преподавател в Центъра за международни науки към Григорианския университет, където тази година проведе курс на тема „Християнство и ислям, дали е възможно братството? Блажен Шарл дьо Фуко“.

„Брат Фуко – пояснява отец Мандонико – съумя да се върне към любовта на Бог, към централното място на любовта и това да си обичан от Господ. Той бе един евангелски човек, който взе насериозно Евангелието и се опита да го приложи във всекидневния живот, практикувайки апостолата на добротата, който се превръща в пример, водещ към любовта на Бог, поставяйки в центъра любовта за бедните, за малките, за онези, които светът е забравил, припомняйки на нас християните, като се оставят на настрана многобройните слова и също толкова много доктрина, важността от подражанието на Исус.

Пророк на междурелигиозния диалог

Животът на Шарл дьо Фуко, отначало е оригинален, очарователен и безреден, предприемчив и приключенски след това и накрая е смирен и свет. Но какво свързва този житейски път, понякога дори труден, с вътрешното търсене? „Той никога не престана да изпълнява волята Господня“, отбелязва отец Маноднико. Превръща се в пророк на междурелигиозния диалог между християнството и исляма. Вече минаха повече от 100 години от смъртта му. Какво научихме още от брат Шарл, за да се чувстваме братя в  човечеството? „Че всички сме чеда Божии и затова, трябва да се научим да се отнасяме едни други с достойнство и братство. Това пожела да ни предаде Шарл дьо Фуко, една известна в света личност – преди всичко чрез делата на неговите последователи – но все още малко позната в неговите писменни творби“, коментира отец Мандонико, който скоро ще публикува книга посветена на новия светец, със заглавие „Боже мой, колко си добър. Животът и посланието на Шарл дьо Фуко“, издателство на Ватиканската издателска къща.