Търси

Vatican News
Отец Артуро Соза, генерален настоятел на отците йезуити Отец Артуро Соза, генерален настоятел на отците йезуити 

Мисията на отците йезуити във време на пандемия

В един променен от пандемията свят, с нови предизвикателства, имаме възможността да укрепим братството. Това заявява генералният настоятел на Обществото на Исус, отец Артуро Соза по повод празника на свети Игнаций от Лойола, който Църквата отбелязва на 31 юли.

Антонела Палермо – Светла Чалъкова – Ватикана

„Дистанцираният“ свят, страха от един вирус, който не изчезва, а дори в много страни по света продължава да се разпространява, усилията за закрилата на най-слабите, тези, които Covid не щади и, които имат малки или никакви възможности да се защитят както трябва. За това говори пред Радио Ватикана – Ватикан Нюз, генералният настоятел на отците йезуити, отец Артуро Соза, в деня в който Църквата чества техния основател свети Игнаций. Погледът на генералният настоятел е широк, обхващайки мисията на Ордена  положена върху онези крайъгълни камъни на духовността, които продължават да бъдат като фар, но също най-належащата актуалност и ролята на Обществото в борбата с коронавируса.

„В мисията – посочва отец Соза - преживяваме същите изпитания, които изживяват засегнатите народи. И преди всичко изпитваме социалните последици от тази епидемия. Бих искал да се спра на този аспект, защото, да, епидемията със сигурност е здравен проблем, който може би ще бъде преодолян, но социалните, икономическите и политическите последици наистина са нещо, което трябва да се вземе много сериозно. Преди всичко се опитахме да разберем как можем да продължим да извършваме нашето служение към най-нуждаещите се в този контекст. Има много опит. В мислите ми идва онова, което правят провинциите на Обществото на Исус в Индия, в Южна Азия. Всички провинции се погрижиха за щедрото предоставяне на храна и лекарства за хората, които не могат да си ги набавят сами. След това разбрахме, че не можем да лекуваме себе си, без да се лекуват другите и обратното. Има много опит в придружаването, както личното, така и чрез социалните медии, и тук не става въпрос само за отслужването на литургии на живо онлайн, а да присъстваме в живота на хората с всички средства, с които разполагаме в този момент. Това бе един много сложен опит, но също много интересен, който заслужава да бъде оценен с времето. Трябва да кажа, че изживеният опит е доказателство за проникновението в мисията, получено чрез всеобщи апостолиски предпочитания. Избрахме четири предпочитания, одобрени от папата, които ни поставят в основата на това, което трябва да се направи сега, в контекста на пандемията: да видим, че Бог може да ни покаже как трябва да вървим, да преобразим видимо несправделивите социални структури, да се грижим за творението и свободно да изслушваме младите, които са семето на надеждата за бъдещето“.

Но кой според отец Соза е съществения критерий, който св. Игнаций от Лойола би предложил да следва за по-голямото добро в тази толква тревожна за целия свят ситуация?

„Несъмнено – казва той – близостта към бедните е много важен критерий. Ако не сме способни да гледаме на света от близо, споделяйки погледа на бедните, който е погледа на Исус от Кръста, тогава се греши при взимането на решения. И това е един мното ясен критерий. Ако бедните не могат да бъдат лекувани, ако не могат да работят, тогава светът не върви на добре. След това, друг критерий, който се открои през този период е грижата за общия дом. Ако земята страда, ние не можем да я обитаваме“.

Отец Соза се спира също и на крайъгълните камъни ог духовността на свети Игнации, които са най-належащи в днешната мисия на ордена

„Сърцевината на духовността на свети Игнации е личната и дълбока среща с Исус Христос, Разпнат и Възкръснал, който води до такава фамилиарност с Бог, че е в състояние да го намери във всяко нещо и във всеки момент. Срещата с Исус Христос се превръща именно поради това в освобождаващ опит, защото се придобива онази вътрешна свобода като условие, за да бъдем водени от Духа, т.е. пълната готовност да правим само онова, което Бог иска, без да се привързваме към никой човек, място или институция. Следователно фамилиарност с Бог, което означава един истински живот в молитвата и в служението, и да сме свободни, т.е. готови да направим онова, което трябва да се направи. Много е важен Изпитът, може би една от малко познатите характеристики от духовността на свети Игнации: изпит, като начин да благодарим на Господ за неговите прояви в историята, успявайки да бъдем водени от Духа, изцяло внимателни към това водачество, което е условието за един живот, основан на проникновението в мисията. Този „изпит“ свети Игнаций препоръчва да се прави поне два пъти на ден, но също и в специални моменти през деня. Връзката между обикновения живот и живота в духа не трябва да бъде прекъсната. Духовният живот не може да се отдели от работата, всичко върви заедно, иначе не функционира. През последните години се боря да намеря дума, която да съчетае живота и мисията. Те не са две неща, които могат да бъдат разделени“.


Що се отнася до сътрудничеството между миряните и отците йезуити, генералният настоятел на Ордена припомня, че „свети Игнаций написа Духовните Упражнения, когато бе мирянин и опита от тези Упражнения е мирянски. Той не беше свещеник. Става по-късно, когато вижда, че това е най-добрия начин да служи на Църквата по онова време. Целият опит от обръщането бе за него да намери метод, метода на един мирянин, чието споделяне от начало бе сред миряните. За мен днес е голяма радост да видя, как се разпростира духовността на свети Игнаций сред Божия народ и как се умножават хората, способни да придружават другите по този път. В нашата работа като йезуити искаме да дадем особена важност на този аспект. Опитваме се да предадем на възможно повече хора този опит. Аз лично познавам около десетина миряни наистина експерти в Духовните Упражнения, които могат да придружават другите и чийто живот бе преобразен по такъв начин, че да благодарят на Господ. Духовните Упражнения не срещат социални бариери: например в кварталите на Латинска Америка провеждането на Упражненията в ежедневния живот е дар Господен“.

Оттук мислите на отец Соза се насочват именно към Латинска Америка, неговата родна земя, където заразителната сила на вируса и все още твърде смъртоносна...

„Изпитвам голяма болка като гледам как пандемията не спира. Чувствам голямо безпокойство, защото няма социални или политически структури, които наистина да се изправят пред тази извънредна ситуация. Имам дълбокото желание да се долови тази възможност, за да се види какви промени трябва да се направят в тези структури, за да се гарантира по-добро бъдеще за всички латиноамериканци“.

Но какво е положението с йезуитските звания и обучителния период, необходим за постъпването в Обществото?

„Проблемът – казва отец Соза – не е броят, а качеството на хората. Зависи от мястото, където се намираме. Броят намалява в страните, където по традиция бяхме по-многобройни, като Европа и Латинска Америка. Въпреки това качеството е много високо, и мога да гарантирам, независизо, че сме по-малобройни в сравнение с миналото. Имаме голям брой кандидати в Африка и някои зони на Азия и правим големи усилия за обучението, което е желано винаги за един йезуит. Това е едно дълго, сложно и взискателно обучение, което не се е променило“.

Дали свети Игнаций е мислим за женски клон на Общността...

„Орденът – изтъква генералният настоятел – е този, който е, но духовността озарява много други религиозни реалности. Днес в нашите училища, в духовните и обучителните центрове, в социалните центрове на ръководно ниво участват много жени, като вдъхновяващи субекти на някои дейности, споделяйки духовността и нашата мисия. Няма жени йезуитки, но работим заедно в една и съща мисия“.

31 Юли 2020, 07:36