Търси

Плакат на Хосе Ернандес пред църквата Ла Канделария в Каракас. 21 юни.2020 Плакат на Хосе Ернандес пред църквата Ла Канделария в Каракас. 21 юни.2020 

Към небесните олтари: Хосе Ернандес, "лекарят на бедните"

Знак за силна надежда в този тежък за страната момент: така монсеньор Хосе Луис Аяла Азуеж, председател на Епископската конференция на Венецуела (CEV), коментира съобщението за предстоящата беатификация на Хосе Грегорио Ернандес Циснерос, известен като "лекаря на бедните".

На 19 юни папа Франциск упълномощи Конгрегацията за делата на светците да пристъпи към беатификацията. Чудото, признато на д-р Ернандес, се отнася до 13-годишната Яксури Ортега, което оцелява през 2017 година след като е простреляна в главата.

 „Доктор Ернандес – се чете в изявлението на венецуелския епископ - се характеризираше със своето служение на най-бедните и на всички, които се нуждаят от него; той бе голям медицински професионалист, учен, мислител и най-вече пламен вярващ в Бога, в когото положи цялата си мъдрост и своя професионален и човешки дълг“. „Възпитател на няколко поколения лекари, последвали пътя му, ясен познавач на венецуелската реалност - продължава монсеньор Азуеж - никога не се спирал пред предизвикателствата, колкото и да е трудно, но винаги ги е свъзвал с призванието си да служи на Бога". Във време на пандемията от коронавируса, обявяването на неговата беатификация представлява средство за „укрепване на надеждата“, която ще помогне на Венецуела да „преодолее това състояние на лишения и трудности, които населението изпитва, особено най-бедните и маргинализирани“.

Хосе Грегорио Хернандес Сиснерос, роден на 26 октомври 1864 в Истону, в щата Трухилйо. Хосе е първия от шстима братя. Завършва медицина в Каракас, а след това специализира в Париж, Берлин, Мадрид, Ню Йорк. Става университетски преподавател и учен: той е един от първите, който въвежда микроскопа в страната и основава катедра по бактериология към университета във венуцеалската столица. Придружава го винаги една жива вяра: за него медицината е мисия, особено в услуга на най-нуждаещите се. Често купува лекарства на пациентите и вместо да им иска пари, той е този, който им ги дава.

Наричат го „лекарят на бедните“. Има силно релизиозно призвание: иска да стане монах и през 1908 заминава за Италия, постъпвайки в манастира на Фарнета, провинция Лука. Но трябва да се завърне в родината си по здравословни причини. Завръща се няколко години по-късно, като започва да учи богословие в Латиноамериканския папски колеж в Рим. Но се разболява отново. Разбира, че Бог го призовава към мирянски живот. Става францискански терциарий и също като свети Франциск разпознава лика на Исус във всеки болен. Лекува със смелост пациентите по време на пандемията от испански грип. На 29 юни 1919 докато отива до аптеката в Каракас, за да купи лекарства за една възрастна жена, е блъснат от една кола. Откаран в болницата му биват дадени последните Тайнства. Последните думи, които произнася, преди да умре, са: „О, Блажена Девице!“.

(dg/vatn)

31 Юли 2020, 21:19