Търси

Vatican News
Свети Антон от Падуа Свети Антон от Падуа 

Антон от Падуа, светецът на малките велики неща

На 13 юни Църквата възпоменава свети Антон от Падуа, един от най-обичаните светци по света. Изтънчен францискански богослов, той е известен със своите чудеса, но преди всичко с близостта си към обикновените хора.

Мария Милвиа Морчано – Светла Чалъкова - Ватикана

Антон е един много обичан и познат светец, покровител не само град Падуа, където се съхраняват неговите тленни останки, но също и на много други градове и страни по цял свят, като Бразилия и Португалия – където е роден през 1195 – както и на Кустодията на Светата Земя. Вярващите започват да го почитат още от своето детство, когато бабите и дядовците или родителите подаряват малки ароматни хлябчета и разказват за неговите изключителни чудеса: за магарето, което се прекланя пред Пресветото Тайнство, обръщайки един човек, който не вярва в Евхаристията, за скачащата риба по повърхността на водата, докато слуша думите на Антон, за Младенеца Исус, който се явява на Антон в цялото си сияние.. Неговите чудеса са толкова много, че предизвикват удивление: "Твърде много благодат, Свети Антоний!“, се казва. И все пак неговият пример показва, че вярата не произхожда от чудото, а е по-скоро обратното: вярата е тази, която го поражда, то знакът на Божието участие в нашия живот, което не пропуска да ни покаже в света прелюдието на онова, което ще бъде вечно, необятно, изключително.

Свет и близо до народа богослов

Свети Антон е популярен светец, близък до хората, които му се молят за семейни или битови нужди, до такава степен, че го призовават също, за да намерят изгубени вещи или за да намери съпруг на девойките. Но същевременно той е един сложен и мъдър светец, с дълбоко богословие, свързано със свети Франциск. За него Бенедикт ХVІ пише: „Антон, следвайки школата на Франциск, поставя винаги Христос в центъра на живота и мислите, на делата и проповядването. Това е една друга характерна черта на францисанското богословие: христоцентризма, който призовава да се съзерцават тайните на хуманността на Господ“. Свети Антон „говори за молитвата, като връзка на любов, която подтиква човека да разговаря нежно с Господ, създавайки една неизразима радост, която обгръща нежно душата (...) молитвата се нуждае от една атмосфера на тишина, която не съвпада с откъсването от външния шум, а е вътрешен опит, който цели да премахне разсейванията, предизвикани от безпокойствата на душата, създавайки тишина в самата душа. Според учението на този бележит францискански Учител, молитвата е разделена на четири нагласи. „Първата стъпка е доверчивото отваряне на сърцето за Бог, след това нежният разговор с Него, виждайки го присъстващ с мен; и след това – нещо много естествено – представянето на нашите нужди пред Бог; и накрая възхвала и благодарност“. В това поучение на свети Антон за молитвата долавяме една от характерните черти на францисканското богословие, на която той бе инициатор, т.е. ролята отредена на божествената любов, която навлиза в сферата на чувствата, на волята, на сърцето, и която е също извор, от който извира духовното познание, което преминава отвъд всяко познание. В действителност обичайки, ние познаваме“ (Генерална Аудиенция, 10 февруари 2010).

Древен, но толкова съвременен светец

Антон е един много древен светец, но същевременно един винаги съвременен човек за всяка епоха, която прекосява света. Тази година папа Франциск отправи писмо до Генералният настоятел на малките братя конвентуалци, Карло Алберто Троварели, в което говори за пътуването на свети Антон от Португалия до Мароко и до Сицилия, като „символ на личното духовно пътуване на обръщането“. По време на това пътуване, по бреговете на Италия, претърпява корабокрушение, именно „както се случва днес с много братя и сестри“, пише Франциск, който се позовава на основната характеристика на човека, особено на съвременния човек: неспокойството, което обаче Антон определя като жажда за Бог. Папа Франциск пожелава на францисканците, но също на всички нас „желанието да изпитаме същото свето неспокойство, което го отвежда по пътищата на света, за да свидетелства, с думи и дела, любовта на Бог. Неговият пример за споделяне на трудностите със семействата, с бедните и хората в неравностойно положение, както и неговата пристрастеност към истината и справедливостта, да породят и днес щедър и всеодаен личен ангажимент, в знак на братството. Мисля си преди всичко за младежите: нека този древен светец, но така съвременен и гениален в своите интуиции, да бъде за новите поколения модел, който да следват, за да направи плодоносен пътя на всеки един“.

Иконографията на свети Антон и неговите символи

Изображенията на свети Антон са трогателни, особено, когато са дело на непознати художници, понякога дори малко наивни. Във всяка църква не може да липсва иконата или статуята на едно младо момче, със сияещ поглед, с тонзура и францисканската одежда. В едната си ръка държи Библията или Младенеца Исус, а в другата клонче от лилия.

Лилията на свети Антон

Един от основните символи, които никога не липсва в изображенията със свеца е именно лилията, която дори бива наричана „Лилията на свети Антон“. Това цвете силен мирис, още от древността бива сравнявано с красотата на розата и се среща често в древните класически извори, като Библията, присъства с Дева Мария при Благовещението, и следователно е символ на въплъщението на Христос, разцъфва върху бастуна на свети Йосиф и отличителен знак на много светци, като свети Луи или Катерина Сиенска. Лилията е цвете, символизиращо чистотата и благородството на душата.

13 Юни 2020, 12:36