Търси

Vatican News
Парамедици от Йерусалим в молитва Парамедици от Йерусалим в молитва 

Защо се молим по време на глобална пандемия?

Кардиналът, архиепископ на Чикаго, Блейз Съпич и гръко-православния митрополит, примас на Митрополията на Чикаго, Натанаел Симеонидес, написаха заедно за ватиканския ежедневник „Осерваторе Романо“ размишление за прибягването към молитвата, когато сме изправени пред трудности, за нейното значение, и разбирането на нейните цели и ползи.

Блейз Съпич и Натанаел Симеонидес

Във времена на голяма несигурност неизбежно се появяват кратки значими моменти, които ни приканват да видим настоящата ситуация по различен начин.

Един от тези моменти бе доловен в една наскоро публикувана снимка на двама мъже, които се молят. Вглеждайки се отблизо в снимнката се забелязва, че единият е евреин, а другият е мюсюлманин, и двамата са парамедици в Израел. Трудно може да се разбере недопустимия натиск и непоносимата тъга, които са изживели вероятно двамата здравни работници. Но са там заедно, обединени в една обща мисия и в центъра на едно спокойно място, преди доброволно да започнат поредния тежък работен ден.

Не е необичайно хората да прибягват към молитвата в трудни времена. Наскоро един икономист от университета на Копенхаген открои, че се е увеличил броят на хората, които се прибягват към религията, за да се справят със ситуацията, докато търсенето на молитви по интернет миналия месец достигна рекордната цифра за последните пет години. Разбира се трудните времена не са изключително поле за молитвата. Мнозина се молят с благодарност за изобилието в своя живот, например за добра работа, за здрава физика, тесен кръг приятели.

Докато насърчаваме всекидневната практика на молитвата към Бог, оценяваме също възраждането на молитвата, независимо, че е мотивирана от трудни времена. Често в несгодите молитвата става по-ценна за онези, които я практикуват. Когато изглежда, че стените ни притискат, принуждават ни да се изправим пред нашата смъртност, молитвата може да ни избави, създавайки едно пространство, което ни позволява да намерим спокойствието за начина, по който трябва да живеем времето, което ни дадено на тази земя. Дори думите: „Не стой там така, направи нещо!“, да са правилни, смятаме, че е правилно също противното: „Просто не прави нищо, остани там в молитва!“.

Древна практика, молитвата е широко призната и същевременно дълбоко неразбрана. Някои използваха молитвата като средство, търсейки единствено въшната показност на набожността, други я използваха като пръчка, за да поставят под съмнение набожността на онези, които никога не са срещали. В действителност, ако молитвата бъде сведена до просто забавление, никога няма да се разбере нейното значение и нейната цел, нито ще се разберат нейните ползи.

Един добър начин да се разбере молитвата е да се види като една призма, където се открива нещо наистина уникално, според ъгъла на наблюдение. Молитвата ни помага да опознаем по-добре самите себе си и да работим над нашите многобройни пропуски. Но молитвата ни помага също да се отдалечим от нас самите и да се концентрираме над нуждите на другите. Помага ни да станем смирени чрез приемането на факта, че имаме много по-малък контрол над житейските събития, отколкото си мислим. Освен това ни напомня, че докато сме хора, които мислят и действат свободно, изборът ни може да повлияе - и го прави - на по-широката общност, от която сме част. По принцип молитвата ни помага да действаме и да станем хората, които сме призовани да бъдем. Както каза веднъж майка Тереза: „Молитвата, която преминава в действие, става любов, а любовта, която се превръща в действие, става служба“.

Като духовни водачи на различни вероизповедания, молитвата ни помага да открием отговорите на въпросите, които ни тежат. Разбира се, понякога отговорите, които търсим не са ясни веднага. Когато се случва това, продължаваме да се молим. И чрез нашите молитви разбираме, че рядко съществува една права линия между въпросите, с които се съпоставяме и отговорите, които желаем. Това което става важно е, че сме там, в молитва.

Докато хората в цялата страна сърфират в интернет, за да останат по някакъв начин заети във физическото ограничение, нашето дълбоко желание е молитвата да покаже на хората как да живеят времето на земята, част от което се състои да действаме солидарно, да се притечем на помощ и да дадем утеха на страдащите.

Мюсюлманският и еврейският парамедик, които се виждат да се молят на снимката, никога не биха си представили, че ще изпълнят службата си по време на глобална пандемия. И въпреки това намират смелостта да станат всяка сутрин и да продължат да служат на нуждаещите се. Рискуват да се разболят, дори да умрат. Но намират благодатта да се молят и силата да вършат работа си. Знаят, че хората зависят от тях.

За тази двама парамедици и за всички здравни работници и избрани служители, за болните и техните семейства, за всички починали, ние продължаваме да се молим.

30 Май 2020, 09:17