Търси

Vatican News
Кардинал Холерич в Шенген Кардинал Холерич в Шенген 

Холерич: да се борим срещу вируса на Covid, на национализма и егоизма

По повод 70-та годишнина от Декларацията на Шуман, празник на Европа, Жан-Клод Холерич, председател на Комисията на Епископатите от Европейския Съюз (КЕЕС), подчертава необходимостта от една голяма мрежа на солидарност за преборването с пандемията, изграждането на мира и, за да не се изневери на ценностите, основали Стария континент

Масимилиано Меникети – Светла Чалъкова – Ватикана

Седемдесет години след като френският Министър на външните работи Роберт Шуман даде първият импулс за изграждането на европейския проект, архиепископът на Люксембург и председател на Комисията на Епископатите от Европейския съюз, каридинал Жан-Клод Холерич, ще бъде в Шенген, град където през 1985 бе подписано Споразумението, регламентиращо отварянето на границите между подписалите споразумението. Един важен знак, за да се подчертае необходимостта от солидарността, единството и мира, в това време, в което пандемията от Covid-19 измъчва света. „Нуждаем се от един друг вирус, вируса на солидарността и на милосърдието – подчертава пред ватиканските медии кардиналът – за да разберем, че човек не живее сам, защото ние можем да бъдем „човешки същества“ само заедно с другите“.

Празникът на Европа чества мира и единството. Много са апелите и пожеланията този континент да съумее да се завърне към духа на Бащите основатели, да съумее да преоткрие своите християнски корени. Приемайки думите на папата, как се актуализира идеята за Европа?

Мисля, че това е наистина момент за благодарност, защото благодарение на Европейския съюз се радваме на мира. Вчера бе припомнена 75-та годишнина от победата над нациския режим: постигнахме наистина един голям напредък. Но трябва да поддържаме този дух и затова трябва да се завърнем към духа на Бащите Основатели. Мисля си за Шуман, за Аденауер, за Де Каспери, които бяха хора, готови на помирение, гора, които не виждаха светът в бяло и черно, а във всички нуанси между бялото и черното. Бяха хора, ангажирани за мира и единството, базирани на тяхната християнска вяра. Папата е нещо като съвестта на Европа: смятам, че е огромно удоволствие за всички европейци да видят един папа, дошъл от далеч – както сам той каза – да притежава „европейското чувство“, който наистина разбра в дълбочина европейският идеал: солидарността. А солидарността не се спира до границите на Европа. Имаме пробеми с границите: границите в Европа и границите на Европейския съюз с останалите страни. Има хора, които умират на границите на ЕС и ние не можем да толерираме това“.

В този драматичен период заради Covid-19, Вие многократно отправихте апел към Европа да покаже пълна съпричастност и солидарност с най-засегнатите от пандемията страни. Бе ли прет този призив? Какво трябва да бъде направено?

Вярвам, че бе приет, но не защото го казах аз, а защото хората са убедени в идеалите на ЕС. Но има една рана, която остава: големите дискусии преди да се стигне до компромиса, които в определен смисъл са нормални в политиката; но в моменти, в които една голяма част от ЕС страда – нека само си помислим за Италия, Франция, Испания – трябва да се дадат силни сигнали, със съпричастност. Не само теоретични решения: помощите трябва да пристигнат скоро, в противен случай хората ще загубят доверието си в Европа.

Папата приканва да имаме смелостта за едно „ново въображение“, да развием „антителата на солидарността“, способни да дадат дълготрайни решения, а не временни. Съществували реалната възможност за това, в този толкова труден период?

Да и го мисля наистина, защото отново осъзнахме крехкостта на човешкото същество, на крехкостта на нашите общества. А тази крехкост може да доведе от две реакции: да се затворим в себе си, да се изпълним със страх, и да затворим нашите общества, нашите страни. Другата реакция – и тук се нужадем от един друг вирус, вируса на солидарността и милосърдието, за да разберем, че човек не живее сам: днес го знаем добре, защото изстрадахме много самотата през тези дни. Има нужда от една голяма мрежа на солидарност, защото не можем да бъдем „хуманни“ единствено заедно с другите. Нуждаем се от другите, за да реализираме нашата хуманност, за да реализираме повика, който Бог ни отправя“.

Какво е посланието, предизвикателството, което Църквата в Европа иска да отправи?

Нужна е повече солидарност и повече съпричастност; трябва да бъдем от страната на най-бедните; трябва притежаваме реализма, базиран на идеята за Европа и тази идея не може да се мисли без солидарността и мира. Всички други представи за Европа биха били противоположни на идеята на Бащите Основатели. Много е важно да покажем на света, че човешкото общество може да бъде солидарно, че една такава световна криза, тази пандемия може да бъде преборена единствено на световно ниво, и че Ес е средство за мира по света. Затова, нека се борим срещу вируса на Covid и да се борим срещу вируса на национализма и егоизма.

09 Май 2020, 11:06