Търси

Vatican News
Свети Йоан ХХІІІ и Блажен Евгени Босилков Свети Йоан ХХІІІ и Блажен Евгени Босилков 

Време на страдание, време за промяна, в очакване на възкресението

Зависи от мен, от моята свобода, дали да остана в страната на смъртната сянка или да излезна, обръщайки гръб на миналото и тръгвайки към бъдещето, доверявайки се на Бог, който е обещал на мене, на всички нас, една райска градина, неговото царство.

“Ние не трябва да се страхуваме да бъдем християни и да живеем като християни. Ние трябва да имаме смелостта да излезем и да провъзгласим възкръсването на Христос!". В началото на Страстната Седмица, която ще ни отведе до Възкресението Христово, със своето размишление в този особен период на несигурност и болка, ще ни придружи отец Паоло Кортези, пасионист, ректор на Светилището “Евгений Босилков” и енорийски свещеник в Белене.

************

Като духовник, от 20 години наблюдавам как ние християните живеем постното ни време. Как е било до сега? Малцина вярващи, участваме обикновено на неделните литургии, по малко от нас свършваме някой набожности, като кръстен път, някой от нас постим… а горе долу, множеството от християните продължават да живеят по друг начин живота.

Общо взето, можем да кажем че до сега нашето постно време е било повърхностно, малко фарисейско. Ползваме думи като страдание, разкаяние, покаяние, промяна, смърт и възкресение… а зад тези думи няма конкретна реалност.

Тази година, специално за нас от първия християнски свят (защото много народи от други страни отдавна живеят в райони където има войни, глад, мор, епидемии, постоянно кризисни ситуации…), постното време е малко различно.

И да искаме, и да не искаме, всички, не само редовните в църквите, всички ме принудени да живеем едно строго постно време. Всички страдаме, всички се променяме, всички желаем и очакваме нещо по добро, една обетована земя, едно реално възкресение.

Едно истинско, конкретно, плътно време, където сме лишени от нещо. Лишени преди всичко от спокойствието и безразличието, от свободата да се движим, от работа, от общуване, много от нас и от здраве, някой дори от живота. Дългата ръка на смъртта чука на вратите ни, невидимият и нежелан враг търси начин да нахлуе в домовете ни.

Трудни времена живеем, където всички сме малко или много разтревожени, заплашени, несигурни, безсилни, въпреки нашите огради и отбранителни мерки.

Ето, точно това неочаквано е нежелано постно време, време където всички наистина страдаме, където всички наистина се променяме… точно това е подходящото време, ценното време. Зависи от нас. Зависи от мен, какво ще бъде.

Пред мене има един път, път в пустинята. Не знам колко време ще трае, за да достигна отново в желаната, спокойна и богата земя. Може би 40 дни, може би 40 години…

Зависи от мене. Мога да продължа ръководен от страха, от мърморенията, от носталгията и претенциите…

Или мога да стискам зъби, да се радвам за една капка вода и една троха хляб, да се доверя на тези които ме ръководят, да сложа себе си в ръцете на Божието Провидение, и ръководен от надеждата, всеки ден да вървя напред, стъпка по стъпка, в очакването на нов живот, в очакването на възкресението ми.

Мога да затворя себе си в егоизма и личната отбрана, всеки да спасява себе си.

А мога и да протегна ръката към онзи който страда с мене по пътя, мога да споделя с него моята попътна храна.

Ето, това е благоприятното време, където мога да попадна в спиралата на страха, отчаянието и смъртта, или мога, страдайки и променяйки себе си, да продължа пътуването си към обетованата земя и към възкресението.

Зависи от мен, от моята свобода, дали да остана в страната на смъртната сянка или да излезна, обръщайки гръб на миналото и тръгвайки към бъдещето, доверявайки се на Бог, който е обещал на мене, на всички нас, една райска градина, неговото царство.

През това време, постно време, независимо колко ще трае, нека не се страхуваме, както много пъти ни кани свети папа Йоан Павел, и сега папа Франческо:

“Ние не трябва да се страхуваме да бъдем християни и да живеем като християни. Ние трябва да имаме смелостта да излезем и да провъзгласим възкръсването на Христос"!

И през това време, принудени да стоим вкъщи, трябва да се молим, да се молим по-усърдно, както ни съветва нашият мъченик и покровител, блажен Евгений Босилков:

Възлюбени Чеда! Голяма е силата на молитвата! Както морякът е устремен напред към утрешния ден, където пристанището го чака, така християнинът, чиито надежди са извън света, и, когото жаждата след тях го гори и суши, никога не спира уречения ход към свещените завети на вечността, подкрепен именно от силата на молитвата, която е неизчерпаем извор не само на утеха, но и на творческа мощ – уверен, че когато истински се моли, нежен и ласкав поглед се спира върху него и меки лъчи идат като тиха, задушевна милувка от онзи чуден край, потънал в дълбока тайнственост – царството на Всевишния.

Нека всички обикнем молитвата. Нека се молим в Църква, вкъщи и навсякъде. Една въздишка, едно желание, една мисъл, които излитат към Бога – ето молитвата и чрез нея ние сме известени горе, почукано е; всичко друго нека оставим на Бога, според съвета на псалмиста: “Възложи на Бога грижите си и Той ще те подкрепи” (Пс. 54,23).

Господ милостиво да погледне към вас и Благословението на Бог Отец и Син и Свети Дух навред да ви придружава. Амин.

И, защото съм от Бергамо, нека не не забравяме и да отправим молитва към нашия небесен покровител, бергамаският и българският свети Анджело Ронкали, който ни повтаря думите си:

“Завръщайки се вкъщи ще намерите децата. Помилвайте ги и им кажете: „това е милувката на Папата“. Ще намерите сигурно някоя сълза за изтриване. Имайте за онези, които страдат по една утешителна дума. Да знаят огорчените, че Папата е с чедата си, специално в часовете на печал и горчивина… И тъка взаимно да се оживяваме: пеейки, въздишайки, плачейки, но винаги пълни с доверие в Христос, който ни помага и който ни слуша, да продължим да вървим по нашия път. Довиждане чеда. Към Благослова ви пожелавам и лека нощ”.

06 Април 2020, 09:32