Шотландските епископи: билолигчното полово различие е естествен закон

Противоположно е мнението на шотландските епископи, ръководени от монсиньор Хю Гилберт, епископ на Абърдийн, които изтъкват: „Заедно с един нарастващ брой гласове от обществото, Църквата смята, че полът или родът, не могат да бъдат сведени до обикновена конструкция на обществото, плавна и променлива“. „Полът – уточняват – е съставен от биологичната система и репродуктивната функционалност, и е признат още от раждането, а не е връчен“. Затова, „правителството не трябва да пристъпва към законови реформи, а по-скоро се изисква предпазливост и чувствителност“.

Епископите открояваат също, че „половата дистрофия, която трябва да бъде разграничена от нормалните полови тревоги и несигурности при юношеството, е всеобщо призната на научно и психологическо ниво, като „медицинска ситуация“. Въпреки това, ако тя бъде отделена от клиничната компетентност чрез обикновено самодеклариране, тогава съществува опасността да не се предостави необходимата медицинска помощ на страдащите от това състояние, с тревожни последици за най-уязвимите хора. Ето защо въпросът е – пишат епископите – как може най-добре да се отговори на половите тревоги и несигурности. Несъмнено, не чрез объркването на клиничните граници, нито позволявайки на една мода или социална тендеция да определят нашия отговор“

Епископите изказват също своето дълбоко безпокойство за здравето и благоденствието на младежите: „предоставяйки им възможността за постонни законни декларации, с последващи хирургически намеси с дългосрочни ефекти, няма да доведе до никаква полза. Без да се забравя, че, в настоящия момент, малолетните на 18 годишна възраст, не могат да си закупят дори цигари, алкохол или да се татуират. Въпреки това, настоящия проектозакон предполага, че те са достатъчно зрели, за да подписват окончателни законови декларации за своя пол, с непоправими последствия“. Друг повод за безпокойство според епископите е „дестабилизиращият ефект“, който тази реформа ще има над семействата, освен особените ситуации като тези на трансексуалните хора в затворите.

Затова епископите искат от правителството да не „пристъпват към подобна нормативна реформа“, която не в услуга на „общото благо на обществото“. Силен също е апелът към „по-прецизно проучване на аргумента“, за да могат също лекарите да изпълняват своите етични задължения, сред които на първо място е това „да не се вреди на пациента“. „Целият проблем има многобройни аспекти, които не могат да бъдат сведени до чисто индивидуален избор – завършва Църквата в Шотландия – Нашата най-искрена надежда е правителството да има мъдростта да се откаже от това ново законодателство“.