Търси

Vatican News
Картина от поредицата на Бенс Хажду "Изоставени картини" Картина от поредицата на Бенс Хажду "Изоставени картини" 

Исус под карантина

Световната здравна организация обяви разпространението на коронавируса за пандемия, а в България вече има и първа жертва на този вирус.

„Хората по целия свят са подложени на тежко изпитание, а ние тук в България изживяваме трудни моменти, които застрашават здравето и живота ни. Българската държава със своите институции определя предпазни мерки, с които трябва да се съобразяваме и изпълняваме съвестно“, пишат в послание към вярващите католическите епископи в България.

Но – изтъкват епископите – „както и в други подобни моменти, нашата сила е вярата ни в Бог и дълбокото упование в Неговата закрила“. Оттук и апелът на католическите епископи в България към всички вярващи да се обединят заедно „в молитвата към Бог, чрез покровителството на Света Богородица. Да се молим чрез нейното застъпничество Бог да закриля всеки един от нас, нашите семейства, болните и всички, които се грижат за тях!“.

Пред тази световна криза с коронавируса, именно тази болест може да се окаже за нас възможност, за да израснем като християни, укрепвайки вярата с добродетелни поведения, които водят до промяна на манталитета, и следователно до цялостна промяна. Всичко това можем да направим, още повече в това Великопостно време, например с обикновени жестове, като: ежедневното четене на Библията във вашите домове, моменти на лична или семейна молитва. Нека се научим на изкуството да извличаме добро от злото, да преобразяваме опита от нашата уязвимост в по-силно осъзнаване на нашата солидарност.

През тези дни, българската редакция на Радио Ватикана, ще се опита да ви придружи с размишления, които да ви помогнат да живеете този труден период с вяра и силно упование в безкрайното милосърдие на Бог към човечеството, което Той силно обича и винаги избавя от всяко зло. Днес ви предлагаме размишлението на отец Димитър Димитров, енорийски свещеник на енория „Свети Дух“ в гр. Пловдив, на когото благодарим сърдечно за съдействието.

*****

Карантината

Да… Исус е в карантина… Доброволна карантина…

Още в Първата Постна Неделя, малко след като в предхождащата я сряда бяхме посипали главите си с пепел – знак на покаяние и признаване на нищетата на човешкото си битие, открихме Исус с помощта на Евангелист Св. Матей (4, 1-11) в контекста на пустинята – място на изолация от околния свят, самоволно усамотяване и интензивна духовност след Кръщението в Йордан от Иван Кръстител и като подготовка за започване на Неговата спасителна мисия. И всичко това за цели четиридесет денонощия!

Този епизод придобива различно звучене, медитиран в условията на световното явление „Ковид 19”, избухнало (за повечето от нас, слава Богу, само от средствата за комуникация, които умело го превърнаха в един типичен медиен продукт) в съвпадение (не коментирам случайно или не), точно в началото на Великия пост, който сам по себе си е една „карантина“ – от quaranta, т.е. четиридесет – колкото са дните на времетраенето му.

За мъдрия древен свят числото 40 е число на пълнота. Толкоз са годините в които Мойсей води народа през пустинята, толкоз са дните на пустиня за Исус, толкоз са и дните, които Той прекарва след Възкресението до Възнасянето Си. Този период на пълнота дава и основание за определянето му като времетраене на набора от медико-санитарни и административни мерки спрямо лица и групи с цел ограничаването на определен вид зараза.

За Исус пустинята – „карантина“ , не се оказва сигурно място. Напротив! Дяволът – „вирус“ се появява като амбулантен търговец, изкусително предлагащ своите стоки – „зарази“: консумизъм, самонадеяност, власт, идолатрия от всякакъв вид.

Победата

Исус побеждава Злото: „Махни се от мене, Сатана! Защото писано е: На Господа твоя Бог ще се поклониш и само на Него ще служиш...“

Тогава Дяволът – „вирус“ го оставя.

Дали не е уместно в това силно Постно време да наблегнем именно на този вид „карантина“ – на духовността, на молитвата и контакта със Словото, на смирението – за да устоим успешно на „вирусите“ на съвремието.

Италианските Епископи, духовните пастири, на най-страдащата в момента нация (към която храним толкова симпатии и така често посещаваме и не трябва да изоставяме поне духовно в този труден момент) начело с Епископа на Рим – Папа Франциск, предлагат 11 март – сряда – да бъде всеобщ ден за пост и молитва. Може би и ние, останалите християни извън Италия, не е зле да откликнем на тази добра инициатива.

Мерки и разум

В действията и противодействията в нашата житейска динамика, имаме нужда от духовност. Инак хуманитарните кризи, като бежанците например, превърнати в заложна монета на нечии амбиции и болни мечти, ще бъдат все повече кризи на хуманност.

И ще вземаме мерки...! Да! Е, дано не чак такива, че да превърнем медицинските маски в някакъв своеобразен зловещ „дрес код”, та после да не достигат там и тогава, където и когато са наистина нужни. Или да превърнем тоалетната хартия, заради истеричното презапасяване, в един вид рядко съкровище на личната хигиена, оказващо се най-скъпоценното съдържание на някои вестници и журнали. Не, не...! Дано вземаме и изпълняваме наистина разумни мерки и то… с разум в мерките. В противен случай, ще заприличаме на онзи Симон Петър от Евангелието от миналата, Втора Постна Неделя (Мт. 17, 1-9). Там видяхме Галилейския рибар стресиран и осъзнал се крайно неадекватен пред вида на преобразения Му Учител – с лице „сияещо като слънце” и дрехи „бели като сняг”, разговарящ с Мойсей и Илия. Горкия паникьосан Петър! Успя да предложи на Исус само следната мярка: „…да направим тук три сенника: за Тебе един, за Мойсей един, и един за Илия.”

Паниката и стреса, не са добри помощници.

Синдромът на умното отче

Спомням си един анекдот (хумора и раздраматизирането в такива ситуации, убеден съм, са много здравословни) за един селски свещеник, който, когато през седемнадесети век чумата върлувала безпощадно в най- засегнатите и днес северни райони на Италийския полуостров, размишлявал така в себе си, позовавайки се на солидната си интелектуална подготовка: „Древните философи ни учат, че елементите на вселената са земя, въздух, огън и вода. Чумата не е нито земя, нито въздух, нито огън, ни вода. Ерго! Чумата не съществува!” Легнал си спокоен преподобния отец. На другата сутрин натоварили бездиханното му тяло заедно с другите клетници, покосени от чумата през последната нощ.

От короната на "вируса" към короната на славата

В покаятелното време съзерцаваме Исус с Корона сплетена от тръни.

Нека ние – последователите Му, чрез молитвата и приемане на Неговата воля, да съумеем да вдъхнем кураж и надежда на всички около нас, че тази печална диадема неминуемо ще бъде заменена от короната на славата на Възкресението.

11 Март 2020, 18:16