Търси

Духовно обръщане Духовно обръщане 

Духовно обръщане по време на криза

Нека по всяко време да бъдем уверени, че не сме сами, че Исус е винаги до нас и ни казва: „не се страхувайте!” (Мат. 14:27).

"Коронавирусната епидемия ни принуждава да осъзнаем, че всички сме в една и съща лодка, че Земята наистина е общият ни дом и че, или ще се спасим заедно, или няма да бъдем спасени. Макар и отдалечени, ние осъзнаваме, че всички сме по-близо; всички сме свързани за по-добро или за по-лошо; и разбираме, че границите не са от голямо значение". През следващите дни със своето размишление и насърчение в това време на криза ще ни придружава монс. Йовко Пищийски, секретар към Апостолическата нунциатура в Париж. 

************

Епидемия от коронавируса нараства и поради тази причина всички бяхме поканени да влезем в обща карантина, да сведем до минимум социалните отношения, да останем у дома колкото е възможно повече, даже да се откажем от участието в Светата Литургия, дори и в Неделя. Това последно решение, прието в дух на сътрудничество за защита на общественото здраве, особено на най-немощните като децата, старите хора и болните, не е приравняване към материалната логика или просто съобразяване с обществените нужди, забравяйки вярата. По-скоро е решението да направим нашата вяра източник на морална отговорност, която ние, заедно с много хора с добра воля, искаме да упражняваме. Фактът, че Светата Евхаристия се отслужва без църковната общност, наистина ни натъжи много и всички: епископи, свещеници, монаси, монахини и вярващи миряни. За повечето от нас това е преживяване, което никога досега не сме имали. Този Евхаристичен пост, трябва да ни кара да преоткрием носталгията по Бог; да ни помогне да се върнем при Господа и да се убедим, че без него не можем да направим нищо (срв. Йоан 15: 5); настоятелно трябва да ни подтикне да Го преоткрием, жив и присъстващ, в Неговата Църква и в благодатта на Тайнствата.

Щом излезем от тази епидемия, нека се ангажираме да изживеем Деня на Господа, Неделята, с усърдие, да участваме радостно в Светата Литургия, да приемем Исус в Светото Причастие с готово сърце. Имаме нужда да се храним с Христовата плът, Хляба на поклонниците и Лекарството на безсмъртието, както и да изпитаме истинското Му присъствие. Нека по всяко време да бъдем уверени, че не сме сами, че Исус е винаги до нас и ни казва: „не се страхувайте!” (Мат. 14:27).

Междувременно, в това време на ограничения поради коронавируса, нека да преоткривем семейната молитва. Исус ни каза: „където двама или трима са събрани в мое име, аз съм сред тях“ (Мт. 18:20). Сигурни в Неговото присъствие сред нас, нека нашите семействата да преоткрият неизменния статут на тяхното призвание: да бъдат малка Църква, клетка на Църквата, където можем и трябва да се молим заедно, да слушаме Божието Слово и да го размишляваме, да молим Светата Броеница и други молитви. Нека да отделим от времето си за Бога. Да се върнем към молитвата. Нека с нашето свидетелство за молитва, надежда и любов, бъдем за другите семейства, знак за по-добро бъдеще от настоящето, което преживяваме. И това е начин на духовно обръщане!

В това особено време от нас се иска да бъдем предпазливи в отношенията си, да бъдем на безопасно разстояние един от друг, да избягваме нормалните прояви на привързаност и най-вече да останем у дома колкото е възможно повече. Тези изитсквания, със сигурност досадни, които ни призовават да преразгледаме начина си на живот, биха могли да бъдат и възможност за всеки от нас. На първо място, те биха могли да ни накарат да осъзнаем колко важни са човешките отношени в живота ни и да ни накарат да преоткрием, че се нуждаем един от друг, че животът е връзка и най-вече, че сме създадени да обичаме. Да, нашето призвание е любовта! Така че нека работим за единение! Нека направим всичко възможно, за да се почувстваме братя и сестри помеждуни. Нека да възстановим отношенията си; нека работим усилено, за да създадем по-автентични приятели; да отделяме време, за да изградим по-добри, по-верни, по-силни човешки отношения. И когато тази криза приключи, нека да отведем този стремеж там където се намираме, на работното място, в нашите църковни общности, при хората, които срещаме. По-специално, да вложим всичките си усилия в нашите домашни отношения. Нека да преоткрием благодатта да бъдем семейство, да посветим повече време на децата си. Нека да направим всичко възможно, за да преоткрием щастието да сме заедно у дома. Нека не подхранваме вируса на разделението. Нека не се заразим от егоизма. Нека да не се оставим да бъдем победени от индивидуализма и изолацията. И това е начин на духовно обръщане!

Коронавирусната епидемия ни принуждава да осъзнаем, че всички сме в една и съща лодка, че Земята наистина е общият ни дом и че, или ще се спасим заедно, или няма да бъдем спасени. Макар и отдалечени, ние осъзнаваме, че всички сме по-близо; всички сме свързани за по-добро или за по-лошо; и разбираме, че границите не са от голямо значение. Ангажиментът да намалим пътуванията до минимум, да оставим настрана всичко, което не е от съществено значение, да правим само това, което е наистина необходимо, също ни подтиква да живеем всички с по-голяма семплота. Нека да преоткрием съществените неща, наистина важните неща, това, което наистина има значение. Стилът на по-голяма трезвост ще ни направи по-солидарни с тези, които са наистина бедни и нямат много неща. Нека се опитаме да се лишим малко повече от това, което имаме и да научим изкуството да даваме и споделяме. И това е начин на духовно бръщане!

Кой си е представял, че тази година трябва да изживеем по този начин Великия пост! Кой би си помислил, че трябва да се приготвим по този начин за Великден! Но Господ ни призовава към „друг Пост“: по-интензивен и, ако желаем, по-плодотворен. Едно равлично Постно Време, за да изживем един друг Великден: един по-истински Великден, който без съмнение ще дойде! Затова нека продължаваме да се молим, без да се уморяваме. Подобно на Исус в Гетсиманската градина, нека заедно да се молим в този час на изпитание, Да се молим епидемията да спре. Да се молим за починалите от коронавирус, за техните близки и за тези, които се борят с болестта; за лекари, медицински сестри и здравен персонал; за тези, които управляват страната и населените ни места, Нека да не забравяме в нашите молитви възрастните и самотни хора, и тези, които живеят в страх в този труден за целия свят момент. Нека се молим един за друг. Молитвата, особено тази на ходатайството - често ни повтаря Папа Франциск - докосва сърцето на Бог. Когато Бог вижда, че се молим за някого, че правим жертви и постим, Той се разчувства и ни изслушва.

31 Март 2020, 08:59