Търси

Исус в бурното море Исус в бурното море 

Слабостта на човека и спасението му в Христос

„Бог на всяка благодат, който ни е призвал за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременните ни страдания, ще ни усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими” (1 Петр. 5, 10).

„Нека изолацията, продиктувана от коронавируса да ни помогне да преоткрием и задълбочим стойността на общението, което обединява всички членове на Църквата“. Този бе призива, който папа Франциск отправи към всички вярващи, католици, православни, протестанти и всички членове на Христовата църква. В този контекст днес със своите думи в тази ситуация на несигурност и страдание ни придружава отец Валентин Георгиев, от Българската православна църква, енорийски свещеник на енориите „Св. Троица" с. Аликсандрово, "Св. Димитрий" с. Порой и "св. Георгий" с. Гълъбец, но също и докторант към катедрата по систематическо богословие на "Православния богословски факултет" на ВТУ.

*******

Ако подходим трезво, по християнски, ще видим, че винаги когато човечеството е преживявало някаква сериозна криза, точно тогава то истински е осъзнавало, че по един или друг начин се е отделило от Бога, след което се е обръщало отново към Него. Тоест, колкото и парадоксално да звучи, кризата винаги е благоприятно време, защото ни дава добра възможност да осъзнаем, че сме се отдалечили от бащиния си дом и трябва да се завърнем в него. Това много ясно е представено в евангелската притча за Блудния син, която ни казва, че синът напускайки домa на баща си, преживява огромна криза. И обърнете внимание! – не само финансова и общественосоциална, а преди всичко духовна, т.е. екзистенциална криза. Всички знаем, че с тази притча Христос е разкрил на учениците си какво е отношението на небесния наш Отец към хората, към всеки един човек, и какво трябва да бъде нашето към Него.

Ако изтълкуваме кризата с коронавируса през призмата на тази притча, трябва да признаем, че съвременният човек се е отдалечил от Бога и служи на твърде много идоли. Подменил е Евангелието, т.е. Христос, с разни прогресивни идеологии, които му предлагат да изгради един „нов” свят (свят в смисъл на живот), в който няма място за Христос. Такъв живот обаче е измамен. Той никога не би ни нахранил с истинска, нетленна храна, а само с „рошкови”.

Затова трябва да гледаме на сполетялата ни епидемия през евангелската  истина за слабостта на човека и спасението му в Христос, т.е. като възможност да осъзнаем духовната си заблуда и да се завърнем чрез покаянието (от гръцки метаноя – промяна на ума, възгледите, живота) в дома на Отца ни. Кой е този дом? – това е Църквата, Която ни предлага такива ценности и такава храна, които водят до живот вечен. Казано направо, Църквата не ни предлага нищо друго освен Иисус Христос, Който е истинската Ценност, истинският Живот и извор на всяка добродетел.

Да, като хора всички ние се притесняваме не само за себе си, а и за своите близки, но като християни нека не забравяме какво се казва в една от молитвите на всяко богослужение  „нека сами себе си и един друг, и целия наш живот на Христа Бога предадем”. Тогава по думите на боговдъхновения и първовърховен апостол Петър „Бог на всяка благодат, който ни е призвал за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременните ни страдания, ще ни усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими” (1 Петр. 5:10).

16 Март 2020, 11:12