Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 10 ноември 2019

Последните недели от литургичната година, ни приканват да размишляваме над бъдещето, над „последните реалности“ на света в неговата цялост, и на всеки човек поотделно. Те са призив да регулираме преходното настояще въз основа на резултата, който днешните нагласи ще дадат окончателната форма в идния свят.

Скъпи братя и сестри,

В месеца, в който възпоменаваме всички верни покойни, неслучайно евангелието ни говори за възкресението и за вечния живот. Садукеите не са вярвали във възкресението, придържайки се към най-старите религиозни традиции и отхвърляйки развитието на богословската мисъл. С течение на времето JHWH вдъхновява в по-късните книги на Стария завет, като например в книгата на пророк Данаил, идеята за възкресението. Но често това е било възприемано по банален начин, като едно продължение на сегашното ни съществуване.

Исус отхвърля тази теория и ни казва, че чрез възкресението започваме един изцяло нов живот. Ще бъдем безсмъртни и подобни на ангелите, затова и няма да има нужда от брака, който има за цел продължаване на човешкия род. Моисей нарича JHWH "Господ Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог, който прави завет с хората и им обещава щастливо поколение, не може да ги остави в ръцете на смъртта. И това го казва Исус, който се е запътил към своята собствена смърт на Голгота. Той има упование в своя Отец, който е Бог на живота. За първите християни това е била ясна алюзия за възкресението на Христос, което от своя страна е и обещание, че и ние ще възкръснем, за да сме заедно с този, в когото сме повярвали и на когото сме поверили целия си живот. Амин.