Венецуелските епископи апелират за слагане на край на репресията
Маня Кавалджиева – Ватикана
В своето комюнике, венецуелските епископи цитират наскоро обявения за светец Оскар Арнулфо Ромеро, като насърчават „в името на Бога и в името на този страдащ народ, чиито страдания стигат до небето… нека спре репресията“.
Епископите се молят за всички загинали, като изразяват своята съпричастност към семействата на жертвите. Описват трагичните житейски условия на венецуелците: към нарушеното право на прехрана, към проблемите със здравето, трудовата заетост и сигурността, се прибавят принудителната емиграция и жестоката репресия. Репресията се засили от миналия 22 януари, като бе извършена от държавните сили за сигурност и от подкрепящи режима въоръжени групи, които посегнаха на манифестиращите по възпитан начин хора, изразили своето недоволство.
Епископите отправят и някои искания: да се зачита „живота и сигурността на всички венецуелци, включително на онези, които протестират мирно“, да се прекрати всяко „нарушение на правата на човека“, като се гарантират правата на всички граждани, да се спре „системната репресия, извършвана спрямо народното недоволство“.
Епископите припомнят на венецуелската армия, че „тя е длъжна да защитава народа“ въз основа на член 328 от Конституцията, в който се предвижда „въоръжените сили да бъдат в услуга на нацията“. Същевременно клирът призовава „всички венецуелци да не отговарят с насилие на различните провокации, на които са подложени“.
Венецуелските епископи се молят за всички жертви на събитията, за оздравяване на раните, за справедливи процеси и за правото на защита на всички, които са задържани произволно. Уверяваме и в нашата духовна близост към близките на загиналите и нека Мария, Майка на Църквата и Царица на мира, да се застъпи за Венецуела“.
В интервю за католическата агенция „Sir“ и телевизионния канал „Tv2000“, архиепископът на град Коро във Венецуела монс. Мариано Пара се обръща към международните политически лидери, като казва: „искаме от всички политици да помислят за венецуелския народ и да намерят решения, за да не страда повече народа. Онова, което бих искал да кажа на цял свят и на всички без разлика, е да не се поддаваме на това егоистично чувство, което защитава собствената гледна точка, собствената позиция, а да помислим за народа, тъй като той страда. Не страдат президентите, не страдат онези, които заемат важни постове, а страда бедният народ… Затова умолявам венецуелските и международните власти да помислят за хората и за онова, което накара народа да протестира… народът казва, че му е омръзнало да живее в такова критично положение“.
