Блажена Анна Колесарова: словашката Мария Горети

Бистра Пищийска - Ватикана

„Сбогом татко! Исусе, Мария и Йосиф ... предавам ви душата си“. Вероятно това са думите произнесени от умиращото момиче простреляно от убиеца си, на когото не позволява да я насили. Според думите на свещеника, който я изповядва и причестява малко преди случилото се и който отслужва погребението ѝ, тя умира в Божията благодат и е записана в регистъра като "hostiae sanctae castitatis - жертва на целомъдрието". Репутацията за святост на Анна Колесарова или Анка (както я наричат близките ѝ) e здраво вкоренена в сърцата на младите словаци, които пазят жива паметта и през мрачните години на съветския комунистически режим. Обичта и почитта към тази словашка Мария Горети никога не престават. „Блажена Анна намери най-голямото съкровище: връзката с Бог и, за да го запази, даде всичко, което имаше, а именно живота си", посочи кард. Бечу в своята проповед.

Обикновен живот на вяра и радост

Анка е родена в село Висока над Уом, в източна Словакия, недалеч от границата с Украйна, в дълбоко религиозно семейство. Дните и са белязани от ежедневната Литургия, в която участва пълноценно от десетгодишна възраст, когато получава Евхаристията за първи път. През следващите години обаче животът и коренно се променя: майка ѝ умира и тя поема задълженията за грижата за дома, в който живее с баща си и с по-големия си брат, a с напредването на съветския фронт неизбежно идва и руската окупация на селото, заменила немската.

Цвете, откъснато преждевременно

По време на едно от нападенията, на 22 ноември 1944 г., Анка и близките и се крият в мазето, но войник от Червената армия ги открива. Бащата изпраща шестнайсетгодишната си дъщеря да сготви нещо за войника, за да отклони вниманието му, независимо от това той започва да задиря младото момиче. Тя се съпротивлява за което войникът я застрелва пред удивените очи на семейството ѝ. „Младата Анна, с мъченичеството си, свидетелства, че на злото, на насилието и на несправедливостта може да се противопостави единствено доброто. В онази нощ, изпълнена с болката и риданието на баща, свидетел на убийството на единствената си дъщеря, побеждава скъпоценната перла на целомъдрието", посочи кардиналът.

"Който живее в Мен, не ще умре"

Поради трудната ситуация, Анка е погребана незабавно, но погребението е отслужено, и то в голяма тайна, едва една седмица по-късно. Междувременно енорийският свещеник и друг свещеник, който познава момичето, започват да разследват обстоятелствата около смъртта и да събират писмени свидетелства, които по-късно стават ценни документи и помагат да се запазят спомените за тази история. След падането на режима, започва свободно да се говори за Анна и нейната героична смърт и много младежи посещават селското гробище, за да се молят пред надгробния камък на който е изписано мотото на свети Доминик Савио: "Смърт, но не и грях".

Пример за младежите

Първото поклонничество, организирано от епархията на Кошице, е през 1999 г. и оттогава са неизброими „поклонниците на радостта“, които искат да възпоменат дълбоката вяра на Анка, дала ѝ смелостта да каже "не" и да последват примера ѝ за непорочност. „Чрез застъпничеството на блажената Анна и по примера ѝ - завърши префектът, обръщайки се към младежите - живейте Евангелието с радост всеки ден, в лесни и в трудни ситуации. Блажена Анна ни учи, че си заслужава да пожертваме всичко за Господа, без да правим компромиси със съвестта си“.