Света Киара: влюбена в бедността на Христос

Емануела Кампаниле – Светла Чалъкова – Ватикана

„Една от най-обичаните светици”, така Бенедикт ХVІ определя света Киара в една от своите катехистични беседи през 2010. Родена в богато и аристократично семейство, на 18 годишна възраст „със смел жест, вдъхновен от дълбоко желание да следва Христос и от възхищението към свети Франциск”, оставя бащиния дом. Заедно с нейната приятелка Бона да Гулефучо, се присъединява тайно към малките братя от Порциункола, а не след дълго се премества в малкия манастир към църквата на Свети Дамян, където остава четиридесет години, до денят на нейната смърт през 1253 г. В годините на своя монашески живот, света Киара поставя на практика, по героичен начин, добродетелите които трябва да отличават всеки християнин”: смирение, дух на състрадание и покаяние, милосърдие”:

„Въпреки че е настоятелка на манастира, тя желае първа да служи лично на болните монахини, подлагайки се дори и на унизителни задължения. Това е така, защото милосърдието стои над всяка съпротива и който обича превръща всяка жертва в радост”.

Канонизирана от папа Александър VІ, само две години след нейната смърт, Киара е първата жена в историята на Църквата, съставила писмен „Правилник”. С него тя желае да съхрани „харизмата на свети Франциск, неин учител и приятел” за всички женски общности вдъхновени от примера на двамата светци, които съумяват да „извлекат от взаимното приятелство силен стимул, за да извървят пътя към съвършенството”.

Примерът на света Киара

Когато Киара отива в Порциункола, за да даде началото на своето призвание, не е сама. Не след дълго към нея се присъединяват двете ѝ сестри, Аниезе и Беатриче, заедно с голяма група момичета и жени. Скоро те стават около петдесет. Както в онзи далечен ХІІІ век, и днес изборът на света Киара не спира да привлича.

В търсене на смисъла

„В един секуларизиран свят, като днешния – разказва сестра Елена Бекария, игуменка на манастира на сестрите кларисинки в Рим – изненадващо е да се види колко много млади момичета, току-що дипломирали се, постигнали професионални успехи и с добра кариера, решават да изберат съзерцателния живот. Това е един живот срещу течението, който на първо място поставя вътрешния живот и връзката с Господ. Днес това е една провокация, която означава, че истинските ценности все още са важни: не само младежите ги разбират, но и ги обичат. Избираш такъв начин на живот, само ако обичаш живота, защото за да го разбереш само не е достатъчно“.