Португалските епископи против асистираната смърт

Маня Кавалджиева-Ватикана

Става дума за „свободен и смирен” принос, който религиозните традиции ще предоставят на водещите се в Португалия дебати по темата за „асистираната смърт” – предмет на проектозакон, който предстои да се обсъди в парламента.

Епископите пишат, че „страданието в края на живота е духовно предизвикателство за всеки индивид и етично предизвикателство за обществото, но истинското нетърпимо страдание днес е създаването на условия за желанието да се умре, жлание, пораждащо се в общество, което изоставя, обезчовечава, става безразлично”. Докато опитът показва, че „онези, които са придружавани, не се отчайват преди края на живота си и не искат да умрат”, пишат още примасите. Затова е необходимо в терминалната фаза от живота да се предостави „възможност за човешко придружаване към смъртта”.

Религиозните общности са за палиативните грижи, окачествени като „най-завършеният отговор, който държавата не може да не даде” на онези хора, които са в края на живота си, тъй като тези грижи „обединяват най-големите научни и технически умения с умението за състрадание”. Затова се отправя искане за „достъп на всички до палиативните грижи”, чрез определяне на национален план.

Като потвърждават съвместно твърдото си убеждение, че „човешкият живот е неприкосновен до естествената му смърт” и като предлагат „модел на състрадание, в името на човечеството и бъдещето на обществото”, религиозните общности, подписали декларацията изразяват „своето несъгласие с узаконяването на асистираната смърт, независимо дали тя е аститирано самоубийство или евтаназия”.

Сред имената на подписалите декларацията са: Евангелският съюз, общността Хинду, ислямската общност от Лисабон, еврейската общност, кард. Мануел Клементе от името на Католическата църква, представителят на икуменическата патриаршия, Баптисткият португалски съюз и Адвентистите от седмия ден.