ООН: увеличават се парниковите газове и температурата, планетата е изложена на риск

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

Доклад на рекордите, за съжаление отрицателни. Това се откроява от публикувания на 9 август доклад на групата от учени на ООН, експерти по изменението на климата и вече одобрен от 195 правителства, който ще бъде завършен през 2022 г. Става въпрос за прогнози за климата, за покачващите се температури, морските нива и екстремните събития, които актуализират последните данни от преди седем години и подготвят за конференцията през ноември, COP26 в Шотландия.

През 2019 г. концентрациите на CO2 в атмосферата са били най-високите през последните 2 милиона години, а тези на основните парникови газове - метан и азотен диоксид - най-високите през последните 800 000 години. Освен това през последния половин век температурата на Земята - причинена именно от тези емисии, свързани с човешката дейност - нараства със скорост, която няма равна, гледайки към последните 2000 години, а средното покачване на морското равнище на свой ред достига до скорост, невиждана през последните 3000 години. Противоположно на историческия минимум за хилядолетието е разширяването на арктическия лед, явление, считано за необратимо в продължение на стотици или хиляди години. Това са само част от данните, които експертите на ООН поставят на масата черно на бяло с оглед на решаващата среща, днес повече от всякога, през ноември в Шотландия.

„Изменение на климата 2021 г. - Физико -научните основи“ е заглавието на доклада, който в действителност представлява само първата от трите части на Шестия доклад за оценка, готов за следващата година. Експертите отбелязват, че промените засягат всяка област на Земята и цялата климатична система, но всичко може да се промени положително, ако с цялостните глобални действия постоянно и решително ограничаваме емисиите на CO2. Качеството на въздуха ще се подобри - казват те - след няколко години, дори ако въздействието върху температурата на планетата би било видимо едва след много десетилетия. Следователно трябва да се предприемат незабавни ограничения и своевременни действия.

По-специално през последните години увеличаването на антропогенните емисии, свързани с основните парникови газове, доведе средната глобална температура през десетилетието 2011-2020 с 1,09 градуса по Целзий по-висока от тази за периода 1850-1900. „Всички основни показатели на компонентите на климатичната система - пишат авторите - се променят със скорост, никога не бе наблюдавана от векове“. По отношение на здравето на моретата това означава, че нивото неизбежно ще продължи да се покачва, между 28 и 55 сантиметра до края на века в сравнение с настоящите нива. В много дългосрочен план те ще се повишат между два и три метра през следващите 2000 години, ако глобалното затопляне остане на 1,5 градуса, както е предложено от Парижкото споразумение, но може да надхвърли 20 метра с покачване от 5 градуса.

Безпрецедентни екстремни събития

Ако надпреварата е така неудържима, колкото изглежда, според експертите въздействието върху планетата от екстремни метеорологични събития ще бъде безпрецедентно. Говорим за топлинни вълни, суши, бури или наводнения с изключителен обхват и честота, дори едновременно. Всъщност изменението на климата има пряко въздействие върху водния цикъл, което означава вариации в стойностите на влажността, ветровете, снеговете и ледовете, крайбрежните зони и океаните. Освен това промените в климата оказват влияние върху тенденциите на валежите: те вероятно ще се увеличат във високите географски ширини, докато се очаква да намалят в повечето субтропици. Очакват се и промени в мусонните валежи, с различия в различните райони.

Ефектът от пандемията, временен, но значителен

Пандемията даде положителен, но само временен сигнал, обясняват учените. Всъщност направи възможно провеждането на иначе немислим експеримент: много краткото намаляване на емисиите на атмосферни замърсители и парникови газове поради строгите ограничителни мерки и затварянето по целия свят. Но макар намаляването на замърсяващите емисии да доведе до временно подобряване на качеството на въздуха в световен мащаб - минус 7% на глобалните емисии на CO2,– то няма ефект върху концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата и следователно има незначително влияние върху температурата на планетата. „Това потвърждава - казват авторите на доклада - че за борба със затоплянето на климата са необходими големи и устойчиви намаления на концентрацията на CO2 и други парникови газове с течение на времето до пълната декарбонизация“.

Жизненоважни решения в Глазгоу за лидерите на Европа и САЩ

Ето защо, погледът е насочен към срещата през ноември в Шотландия, където един от централните въпроси ще бъде способността на света да ограничи глобалното затопляне до +1,5 °C в сравнение с прединдустриалната епоха, идеалната цел на Парижкото споразумение, да намали наполовина емисиите на парникови газове до 2030 г. и да ги доведе до нулева стойност до 2050 г. Това е „сериозно предупреждение, че човешките дейности увреждат планетата с тревожна скорост“, коментира британският премиер Борис Джонсън, призовавайки световните лидери - като председател на международната конференция по климата на CОP 26 в Глазгоу - към ускорен план за намаляване на вредните емисии. Последният доклад на ООН е „четиво, подтикващо към размисъл“, подчертава той и „се надявам да бъде като алармен часовник за целия свят да действа. Ясно е, че следващото десетилетие ще бъде решаващо за осигуряване на бъдеще за нашата планета", предупреждава той отново, твърдейки, че Обединеното кралство е поело „водеща роля“ по това досие с началото на процеса на „декарбонизация, воден с темпове по-бързи от всяка друга страна от Г -20“. Подобна тревога вече беше повдигната и от министър Алок Шарма, определен от британското правителство за президент на CОP26.

Вечерта британският премиер се присъедини към гласовете от Вашингтон и Париж. „Не можем да чакаме, за да се изправим пред климатичната криза. Знаците са несъмнени“. От своя страна  президентът на САЩ Джо Байдън написа в Twitter: „Науката е неоспорима. И цената на бездействието продължава да расте“. В същия дух френският президент Макрон, който в социалните мрежи винаги е лансирал международната конференция Cop26 в Глазгоу казва: „Сключваме споразумение в разгара на климатичната криза. Докладът на IPCC е окончателен. Отново. Времето на възмущението е зад гърба ни. Парижкото споразумение, въглеродният неутралитет на европейско ниво, климатичното законодателство ... Франция ще остане на страната на тези, които действат“.