Уникално съкровище: библейски фрагменти в земята на Израел
Паоло Ондарца – Светла Чалъкова - Ватикана
Това е най-вълнуващото и сензационно археологическо откритие на библейски свитъци през последните 60 години. В Юдейската пустиня, територия, която се простира между Държавата Израел и Западния бряг, благодарение на разкопки, проведени от Израелския орган за антики, бяха открити нови фрагменти от библейски свитъци, датиращи от преди 2 хиляди години. Намерените находки са написани главно на гръцки и съдържат части от дванадесетте малки пророци, по-специално Захария и Наум. Операцията разкри и скривалище с редки монети от времето на Бар-Кохба, еврейския лидер, който между 132 и 135 г. сл. Хр. ръководи бунта срещу римляните; 6000-годишен детски скелет, вероятно женски, увит в плат и мумифициран; и голяма непокътната кошница от преди 10.500 години, вероятно най-древната в света.
Става въпрос за една част от наследството, депозирано в пещерите на Юдейската пустиня по време на големите антиримски бунтове на еврейския народ. Vatican News се допита до мнението на Марчело Фиданцио, професор по Библейска среда в Богословския факултет на Лугано и директор на Института по археология и култура на библейските земи, за значението на това сензационно откритие.
„По време на двата бунта - казва Фиданцио – няколко бежанци, преследвани от римляните, намират убежище в пещерите. В конкретния случай имаме предвид пещера с драматично име, тя се нарича „Пещерата на ужасите“. Защо това име? „Защото тук около 40 мъже, жени и деца умират от глад и жажда. На това място по време на бягството си те донасят някои от най-ценните си предмети: вещи, инструменти за ежедневието и писмени текстове: библейски документи и текстове”. Неотдавнашната археологическа мисия на Израелския орган за антики, започнала през 2017 г., разкри 20 малки фрагмента от библейски свитъци.
Стойността на откритието
Това е важно откритие, защото - обяснява директорът на Института по археология и култура на библейските земи в Лугано – „след големите открития през 40-те и 50-те години, особено в Кумран и в Юдейската пустиня, не се бе случило повече нищо подобно във връзка с библейските текстове. Находки от такова значение съживяват емоциите на пионерите“. Това е наследство, което човек никога не е предполагал, че може да съществува, „нова страница в историята на археологическите разкопки“. Сега експертите се питат дали това е последният етап от поредица открития или, напротив, разкрива нови възможности за изследване, които трябва да бъдат проучени.
„Това е нещо, което, нас библейските изследователи, ни привлича силно – споделя Фиданцио - но също така представлява голям интерес за израелците, които подчертават как тези изследвания са свързани с тяхната идентичност, с историята на тяхното присъствие в земята на Израел. Не случайно, Израелският орган за антики е отдаде специално внимание на разкопките. „Досега - добавя ученият от Лугано - големите открития са направени чрез тайни разкопки. В този случай обаче, този резултат беше постигнат чрез разкопки, проведени от Орган аза антики, който работи методично и направи възможно спасяването на антики като библейски текстове, кошница с капак, датираща от преди 10.500 години, може би най-старата намерена досега, или скелета на малко момиченце, поставен там и обвит в ленен плат преди повече от шест хиляди години“.
Очарователен исторически период
Но какво добавя това откритие към библейските познания? „Изправени сме пред малки фрагменти, следователно текст с ограничен брой редове, написан на гръцки език и засягащ Стария Завет. Тези фрагменти са свидетелство за това, което учените наричат текстова плавност, времето, в което текстът на Библията все още не е бил стабилен и единствен. Само по-късно Писанията са канонизирани, установени и след това предадени с голяма вярност до наши дни ”. Фрагментите от „Пещерата на Ужасите“ представляват все още конститутивен момент и благодарение на тях можем да научим нещо повече за етапа, довел до окончателния текст.
„Тези открития ни въвеждат в един изключително очарователен исторически момент: този, в който Библията намира своята форма, в който бива съставена“. Сред многото характеристики, възникнали при изследването на фрагментите, се появява един детайл: в гръцкия текст четирите непроизносими букви на името на Бог са написани на палео-еврейския език, древната писменост, използвана по времето на Първи храм (до 586 г. пр. Н. Е.). „По това време, както в свитъците, използвани по времето на Исус, е имало голямо уважение към Името на Бог, което не се е произнасяло. Написването му с друга азбука - заключава Фиданцио - е писарска стратегия, целяща да накара читателя да съсредоточи вниманието си върху тези букви. Тоест, това е точка в текста, която изисква голяма почит и сакралност“.
