Международната общност осъди убийствата в Мианмар

Бенедета Капели и Лиза Дзенгарини – Светла Чалъкова – Ватикана

В продължение на вече почти два месеца невинните, но с изключителна смелост цивилни граждани на Минамар продължават да протестират срещу държавния преврат от 1 февруари. И така 76-ия ден на въоръжените сили на Бирмата, се превърна в най-кървавия ден от началото на протестите. Над 100 души, включително няколко деца, бяха убити от военните, което доведе до общо над 400 жертви.

Неприемливи действия

Ден, който „ще остане запомен като ден на терор и безчестие“, изтъква делегацията на Европейския съюз в Мианмар в Twitter. „Убийствата на невъоръжени цивилни, включително деца, са неприемливи действия“. Осъдителни думи издигна и британския посланик Дан Чуг, за когото силите за сигурност се „обезчестиха“, от своя страна американският пратеник Томас Важда нарече насилието „ужасно“. „Тези убийства - добавя Amnesty International - показват още веднъж очевидното презрение на генералите към неадекватния натиск, упражнен до момента от международната общност“. Дори ООН, чрез гласа на Върховния комисар по правата на човека, осъди поведението на войниците. Сблъсъците са регистрирани на 44 места в азиатската държава.

Молитва за посестримата Църква

Многобройни са призивите и изразите на солидарност през последните седмици, изразени от Църквите в Азия към Църквата и измъчения бирмански народ. Те включват отвореното писмо, отправено през последните дни от 12 кардинали, членове на Федерацията на азиатските епископски конференции (FABC) до кардинал Бо, в което изразяват пълната си подкрепа за ангажимента на Църквата в Мианмар за мирно решение на конфликта и срещу военното насилие към невинни цивилни. В писмото азиатските кардинали се обръщат към военните, демонстрантите и всички бирмански политически лидери, като повтарят заедно с кардинал Бо, че „насилието никога не е решение; силата никога не е решение. Това само поражда повече болка и страдание, повече насилие и разрушения”. Припомняйки, че Азия „е континент на мир и надежда“ и, че е „едно семейство“, писмото завършва, като отново подчертава, че „мирът е възможен“.