Филм на Павел Веснаков на фестивала за междурелигиозен диалог

Една покана да погледнем отвъд пандемията, за да изградим широк хоризонт, който да  преодолее преживяването на загубата, на индивидуалното и социално разкъсване, предизвикано от кризата. Това е идеята на XXIV-то издание на фестивала за междукултурен и междурелигиозен диалог Tertio Millennio Film Fest (TMFF), който тази година се провежда онлайн от 24 февруари до 2 март, поради пандемията. Фестивалът може да бъде проследен на платформата MYmovies.it.

Заглавието на XXIV-то издание е „Нов живот. В опасността се ражда онова, което спасява“, вдъхновено от цитат на немския поет и писател Фридрих Хьолдерлин (1779-1843). Фестивалът - създаден през 1997 г. по желание на папа Йоан Павел II - предлага тази година прочит на актуални събития, започвайки от „това което спасява“, търсейки в съвременната филмография сигнали за възстановяване и спасение за индивиди и общности. Заглавието препраща към Данте Алигиери по повод 700-годишнината от смъртта му, обясняват Марина Санна и Джанлука Арноне, художествени ръководители, "изхождайки от идеята за възраждането“.

Филмите в конкурсната програма

В конкурсната програма участват осем пълнометражни филма от различни страни по света - от Доминиканската република до Лапландия през Лесото и България - които предлагат панорама от различни на пръв поглед истории, но които всъщност споделят желанието за „нов живот“, който да бъде веднага изживян. Селекцията предлага универсални и дълбоки теми: тревогите на подрастващите (Adorationm на Фабрис дю Велц, Франция - Белгия), кризата на общността (The Last Ones на Вейко Оунпу, Естония, Финландия, Холандия), връзката между паметта и забравата (Oylem на Артур Боргнис), „пробив на чудото (Liborio, на  Нино Мартинес Соса, Доминиканска Република, Порто Рико, Катар), неприкосновеността на Свещеното (This Is Not a Burial, It’s a Resurrection на Лемоанг Джеремия Мозес, Лесото), конфликтът между индивидуалните стремежи и емоционалните връзки („Уроци по немски“ на Павел Веснаков, България), приемането на траура (Дъщерята на рибаря, от Исмаил Сафарали), необходимостта от истинска справедливост (Unguarded на Симонета Вайнер, САЩ). Те ще бъдат оценявани от жури, израз на всички религиозни общности, участващи във фестивала - католическа, протестантска, еврейска, мюсюлманска, будистка и индуистка. Така фестивалът става място за междурелигиозен диалог и дискусии по общи теми, видяни и третирани от различни и понякога диаметрално противоположни точки. Председател на междурелигиозното жури е италианският режисьор, актьор и сценарист Джулио Базе.

В конкурса участват и 8 късометражни филма, чрез които се задават въпроси и се предлагат възможни отговори. Лаура Дели Коли, председател Фондация Кино за Рим, ще насочва младите представители на религиозните общности, които ще ги оценяват. „Tertio Millennio Film Fest иска да покаже началото на път, който води към дара на Спасението - казва монсеньор Давиде Милани, президент на Fondazione Ente dello Spettacolo, организатор на фестивала. Запазва фрагменти на спасението, множеството художествени погледи върху реалността, които режисьорите на шестнадесетте състезателни творби ни предлагат с разнообразни преживявания, които разказват.  Въпреки дигиталния формат,  фестивалът остава верен на своята традиция да бъде възможност за среща и съпоставяне".

“Уроци по немски” в афиша на фестивала

“Уроци по немски”  на младия български режисьор Павел Веснаков разказва за живота на мъж на средна възраст, Никола (Юлиан Вергов), който е решил да напусне родината си в търсене на късмет в чужбина. Перспективата за раздяла със семейството му обаче ще го принуди да постави под съмнение разбитата си идентичност – се чете в представянето на филма на фестивала. Той е герой, който надхвърля времето. В неговото екзистенциално приключение разпознаваме въпросите породени от съвременността (връзката между Европа и постсъветските страни) и тези, които винаги си поставя човека на кръстопът (от какво сме готови да се откажем, когато решим да променим нещо?). С бурно минало зад гърба си, причинено от раздялата със съпругата му, отчуждението от децата, условна присъда с изпитателен срок за побой, Никола би искал да възстанови живота си с новия си партньор, в Германия на големите възможности. Но толкова ли е лесно да се разделиш с чувствата? Един прекрасен пример за проследяване на реалността, като във филмите на братята Дарден, напълно потопен в реалността на една държава, която би искала да остави всичко зад себе си (комунизма), но не знае дали наистина иска да прегърне новия свят.

 „Вниманието ми беше насочено изцяло към главния герой Никола (Юлиан Вергов), един вид бежанец в собствената си страна – казва режисьора Павел Веснаков . Въпреки искрените усилия да получи прошка от семейството за минали грехове, животът му се разпада. Във филма има кадри, които продължават шест или седем минути, в които камерата се движи заедно с главния герой, а това изисква много внимание. По принцип не обичам да обяснявам нещата, а предпочитам да ги подсказвам. Искам ритъмът на филма да следва ритъма на живота. Затова няма и музика“.

(dg/vatn)