Документ на европейските епископи за възрастните и бъдещето на Европа

„Нека превърнем кризата от Covid-19 във възможност за промяна на парадигмата и да обновим начина си на мислене за възрастните хора“. Това е предложението, формулирано от Комисията на епископските конференции на Европейския съюз (КЕКЕС) в Документ за размисъл на тема „Възрастните хора и бъдещето на Европа: солидарност и грижи между поколенията по време на демографски промени“, публикуван на 3 декември съвместно с Федерацията на Асоциациите на католическите семейства (ФАКС). Текстът е изготвен във връзка с контекста на настоящата пандемия Covid-19, която „направи въпроса за възрастните хора в европейските общества още по-драматичен в очите на всички“. Размисълът - обясняват от КЕКЕС - „трябва да се разглежда като принос към публикацията на ЕС„ Зелена книга за стареенето “, планирана за 2021 г.“. Документът започва от наблюдението, че с увеличаване на средната възраст броят и процентът на хората в по-старите възрастови групи също се увеличава. Смята се, че до 2070 г. 30% от хората в Европа ще бъдат на възраст 65 или повече години, в сравнение с около 20% днес. От 2019 до 2070 г. се очаква броят на хората на възраст 80 и повече години да се удвои и да достигне 13%.

„Европа - казват двете европейски организации - е изправена пред значителна, системна и епохална промяна“.

В този контекст, през 2020 г. нахлу пандемията от Covid-19, която показа „много скрити уязвимости пред света, дори на нашия континент“. „Тежките ѝ последици ще бъдат косвени и дългосрочни“. И ако днес икономиката и обществото са станали „всъщност много по-ефективни“, в същото време „те се оказват много по-крехки“. Пандемията оказва също „опустошително въздействие върху всеки аспект от живота ни, като натоварва всеки сектор от обществото“. Но преди всичко възрастните хора са най-засегнати от вируса.

Според Евростат през октомври 2020 г. тези на възраст над 70 години са били 96% от 168 000 регистрирани допълнителни смъртни случая в сравнение със средната смъртност, взета предвид за същия период между 2016 и 2019 г.

Но още по-изненадващо, кризата Covid-19 разкри една друга уязвимост: тази на общество, където възрастните хора са в периферията на ежедневието. В действителност Световната здравна организация изчислява, че до 50% от всички смъртни случаи от Covid-19 през пролетта на 2020 г. са настъпили сред жителите на домове за възрастни хора в Европа.

Документът в действителност не подчертава „негативните аспекти“ на демографската промяна, настъпваща в Европа, също така защото увеличаването на възрастното население също е признак за увеличаване на продължителността на живота. По-скоро възнамерява да насочи вниманието на Европейския съюз върху положителната и решаваща роля, която възрастните играят в техните общности. Тяхната „мъдрост“ не е нещо, ограничено до миналото. Възрастните хора живеят и са активни в настоящето и често представляват източник на надежда за по-младите поколения, подкрепа за семействата, подкрепа и насърчение за бъдещето. Следователно въпросът – пишат двете европейски организации- не се отнася до застаряването на европейското население („напротив, това е знак за успеха на нашите здравни системи и на стандарта ни на живот“). Отнася се по-скоро до демографския дисбаланс, който се наблюдава на нашия континент и който произтича главно от факта, че европейците имат все по-малко и по-малко деца, което застрашава жизнеността на нашия икономически и социален живот. Следователно е от съществено значение - според епископите и семейните асоциации - да се прилагат демографски политики, способни да се справят със спада на раждаемостта „чрез премахване на всички пречки (икономически, социални, културни), които семействата срещат в желанието си имат деца“. Оттук и предупрежението на КЕКЕС и ФАКС: ако не се действа по този фронт, „спадът в броя на ражданията днес неизбежно ще засегне сегашното възрастно население и бъдещото поколение възрастни хора“. С други думи, „ще се сблъскаме с нарастващ брой възрастни хора, които са сами и се нуждаят от помощ, без деца, внуци или семейство“.

Документът подчертава и друг аспект, т.е. фактът, че повечето възрастни хора искат да останат в семейния си контекст възможно най-дълго. За съжаление обаче значителен процент от възрастните хора нямат семеен контекст, който да го позволи. Семействата, които се грижат за свой роднина, често нямат достатъчно време и пространство в семейството си. Ето защо епископите и семейните асоциации призовават настойчиво Европейската комисия да насърчи държавите-членки да приложат споразумения, балансиращи професионалния и личния живот за тези, които се грижат за възрастен човек; обезщетения за настаняване; свободни от данъци системи. В последната част Документът препоръчва поредица от политики. По-специално настоява „националните правителства да използват ресурсите на предложения план за възстановяване на ЕС, за да „инвестират в отношения между поколенията и в демографски и семейни политики“.

svt/ sir