Холандия декриминализира евтаназията за деца от 1 до 12 годишна възраст
Досега в Холадния, първата държава в света легализирала евтаназията, практикуването ѝ не подлежеше на наказателно преследване за кърмачета с неизлечими заболявания по искане на бащата и майката, за болни непълнолетни лица над 12 години, с тяхно съгласие и това на техните родители, и от 16 до 18 години, дори без съгласие на тези последните. Но нищо не бе предписано от закона за децата на възраст между 1 и 12 години, засегнати от нелечима и болезнена болест и затова, различни педиатри поискаха яснота по този въпрос.
Отговор те получиха преди две седмици, когато здравният министър Хуго де Йонге, оповести пред парламента съгласието на правителството да разишири декриминализацията за тази възрастова група, уточнявайки, че новите разпоредби няма да бъдат уредени в нов закон, а от допълнителни разпоредби, които ще влязат в сила през следващите месеци. За да оправдае решението, де Йонге цитира заключенията от проучване, възложено от изпълнителната власт, на група експерти, които, от една страна, препоръчват подобряване на палиативните грижи и познанията за това лечение за непълнолетни лица между 1 и 12 години, но от друга страна, потвърждават, че в малкото случаи - изчислени на 5-10 годишно - те не са били достатъчни за облекчаване на страданията, ето защо на педиатрите трябва да се даде възможност да евтаназират тези деца, "без да бъдат наказани". На практика лекар, действащ „по неопределима сила“, няма да бъде наказателно преследван.
Срещу тази нова мярка застанаха различни политически сили с християнско вдъхновение. Силен е гласът на Католическата църква, чиято позиция бе изразена от кардинал Вилем Ейк, архиепископ на Утрехт, в писмо-апел към правителството. „Ако тази разпоредба стане реалност, живота на хората може да бъде прекъснат от лекарите от зачатието до всяка една възраст, при определени случаи, без те да бъдат наказани. Следователно кръгът е пълен“, се чете в писмото, в което се отбелязва, че в дебата за евтаназията в Холандия, критериите са станали все по-широки. В началото на 80-те години се смяташе за приемливо в терминалната фаза на физическо заболяване. По-късно дори преди крайната фаза. През 90-те години се прилага и при психиатрични разстройства и деменция. От началото на този век се прилага за бебета с увреждания. И скоро ще бъде и за деца от 1 до 12 годиншна възраст”.
„Въпреки това – подчертава кардинал Ейк –човешкият живот притежава основна стойност от зачатието нататък. Следователно стойността му не може да се компенсира от други съображения, като страдание поради заболяване или увреждане, дори и за деца“. От това следва, че „краят на живота не е морално легитимно средство за прекратяване на страданието, докато остава морално задължение да се осигури палиативна грижа, насочена към цялата личност на детето, медицинска, психологическа и пастирска“, потвърждава отново архиепископът на Утрехт, цитирайки неотдавнашния документ на Конгрегацията за доктрината на вярата „Samaritanus bonus“.
Освен това, според кардинал Ейк, въпросният проектозакон повдига следния въпрос: „Възможността за активното прекъсване на живота на децата не би ли могла да обезкуражи изследванията за подобряване на палиативните грижи, тъй като това решение се оказва по-ефективно?“. Оттук и спешният апел да не се затваря кръгът: „Не предприемайте последната стъпка, която би направила евтаназията приложима за всички възрасти“, завършва писмото.
svt/ vatn
