Уницеф: 166 милиона са "невидимите" деца по света
Докладът на фонда със заглавие „Регистриране на всяко дете при раждането до 2030: дали сме по правилния път?“, анализира данните, събрани от 174 страни и показва, че процентността на регистрираните деца под 5 годишна възраст на световно ниво се е увеличила с около 20% в последните 10 години – от 63% на 75%.
„Извървяхме много път, но все още твърде много деца не биват регистрирани“, заяви Хенриета Фор, генерален-директор на Уницеф. „Нерегистрираното дете при раждането, се превръща в невидимо дете, то не съществува за правителството или за закона. Без доказателства, които да потвърждават идентичността, децата често са изключени от образованието, медицинските грижи или останалите жизненоважни услуги и са най-уязвими за експлоатация и злоупотреби“.
Според докладът най-голям напредък е осъществен предимно в Южна Азия, преди всичко в Бангладеш, Индия и Непал. В Индия броят на регистрираните деца се е покачил от 41% между 2005 и 2006 на 80% между 2015 и 2016. През последните години Уницеф сътрудничи тясно с индийското правителство за да даде приоритет на регистрацията при раждането в различните Щати на страната, увеличавайки и подобрявайки достъпа до центровете за регистрация, обучавайки служители и общности и реализирайки програми за публична осведоменост, особено между най-уязвимите общности.
В противоположния полюс стоят голяма част страните от Субсахарска Африка, които са назад в сравнение с останалата част на света, като например в Етиопия регистрираните деца са едва 3%, в Замбия 11%, в Чад 12%, които са най-ниските нива на регистрация на световно ниво.
В доклада освен това се подчертава, че 1 на всеки 3 държави – около една трета от глобалното детско население под 5 годишна възраст, се нуждае спешно от ускоряване на процесите за предоставянето на законова идентичност на всички до 2030, включително регистрацията при раждане.
На световно ниво препятствията за регистрацията включват: липсва на познания как се регистрира едно дете при раждането, високи разходи за регистрацията и за получаването на акт за раждане, допълнителни разходи за късна регистрация и дълги разстояния до най-близката структура за регистрация. Обичаите и практиките на различните общности – като например това майките да си стоят вкъщи – могат също да разубедят или да избегнат официалната регистрация в позволения за това период.
Дори детето да бива регистрирано, притежаването на акт за раждане е по-рядко срещано, с 237 милиона деца под 5 годишна възраст на световно ниво – или 1 на всеки три – които не притежават документ за регистрация.
„Всяко дете има правото да има име, националност и законна идентичност. Всяко подобрение в увеличаването на нивата на регистрация е добра новина. – заключва Фор. „Току-що отбелязахме 30 години от Конвенцията за правата на децата и подрастващите, и както се посочва в нея, не трябва да се спираме докато не бъде взето под внимание всяко дете“.
