Да намериш Бог в Рим

Историята на двама украинци, открили Бог и себе си в Рим. Виктория открива силата на вярата и молитвата, докато Максим намира своето призвание и пътя към свещенството, за да живее с Бог.

Виктория: от без религия дo армията

Бащата на Виктория е комунист. Затова тя израства без религия. “Родителите ми не ме научиха да се моля”, спомня си тя. “Когато започнах работа, една приятелка ми даде брошура с молитвата ‘Отче наш’. Това беше единствената молитва, която знаех”.

През 1995 г. Виктория напуска фабриката и постъпва на служба в армията като длъжностно лице. Гласът ѝ обаче не е достатъчно „авторитетен“, затова и е трудно и стресиращо да се адаптира към военния начин на живот.

Максим: от армията до религията

Чичото на Максим е полковник, командващ полка на пилотите на хеликоптери. “Когато ме питаха какво искам да правя - казва той - аз отговарях, че искам да летя като чичо си”. “Родителите ми обаче се страхуваха, и ме убедиха да отида където и да е, но не и в авиацията”.

Така Максим влиза в разузнавателния отдел на артилерията. В четвъртата си година на обучение той започва да се сприятелява с военните капелани. Моментът на дълбоко самооткриване за Максим идва, по време на първата му Литургия в църквата. “Беше толкова дълбоко, толкова вълнуващо. Не разбирах какво се казва, но беше завладяващо и впечатляващо”.

Виктория: пътят към Рим

През 2000 г. Виктория пристига в Рим. В Украйна е оставила дъщеря си Катерина при баба и. В Рим среща Мария, която и предлага, да доведе и дъщеря си в Италия. Катерина идва при  майка си, но нещата не вървят както се очаква. “В началото тя не искаше да е тук“, казва Виктория. “Не я приеха в училище. Нямаше документи”. Майка и дъщеря започват да работят като детегледачки за две различни семейства.

 “Когато дойдох в Рим, Мария ми даде книга с молитви, които започнах да уча”, спомня си Виктория. “Особено ми хареса молитвата за деца и я рецитирах всяка вечер”. Всеки свободен уикенд, Виктория ходи пеша до базиликата Санта Мария Маджоре да се моли. Молитвите и винаги са за дъщеря и Катерина.

Максим: пътят към свещенството

Максим също се моли. Молитвата е нещо ново за него. Моли се преди всичко, за да разбере какво да прави с живота си. В крайна сметка той взема важно решение: изповядва се и получава причастие за първи път.

“Помня момента, в който реших да вляза в семинарията. Това беше шок за моите роднини, командири и приятели”. “Чувствах се толкова щастлив и спокоен”, твърди той. “Чувствах все по-дълбока връзка с Бог. Това беше дълбоко лично обръщане”. Максим казва, че след “нередовния военен живот”, се чувства свободен: “Преживях момент на израстване, направих избор”.  Той открива психологията по време на един семинар. “Заинтересува ме, защото ми даде по-добро разбиране за себе си, възможност духовно да разпозная призванието си “.

Виктория: да намериш дом далеч от дома

С помощта на Мария Виктория и дъщеря й започват да ходят на църква всяка неделя. Те посещават украинската енория в центъра на Рим, в района на Мадона дей Монти. Там те се срещат с многобройни членове на украинската диаспора в града: там те могат да разговарят, да споделят новини от дома, да празнуват заедно.

 “Близките ни са далеч - казва Виктория, - така че енорийската общност ни държи заедно. На Коледа приготвяме украинска вечеря за над 20-30 души”. В Рим живеят и работят много украинци, които дори имат аудиенция при папата. Виктория гордо ни показва снимката на срещата с папа Франциск.

Максим: призвание в рамките на призванието

Максим не бърза да бъде ръкоположен. Той все още е твърде завладян от психологията: призвание в призванието. Учи в Папския салезиански университет в Рим и живее в Папския гръцки колеж Свети Атанасий. “Имах възможност да уча в университет, с много националности”, отбелязва той. У дома Максим познава само украинската Гръко-католическа църква. “Тук - казва той - срещнах Римската църква и духовниятт ми светоглед се разшири”.

Максим смята, че богословските дисциплини са по-теоретични и философски. Според него психологията е много практична, докосва се до "психоспиритуалната реалност" на хората. Максим смята, че богословието и психологията могат да бъдат комбинирани по практически начин. Той възнамерява да упражнява и двете призвания едновременно “да се занимава с психотерапия като терапевт, а в Църквата - като свещеник”.

Виктория: силата на молитвата

Молитвите на Виктория за дъщеря и са чути. Катерина създава нови приятелства и открива нова страст: бойните изкуства. Днес тя провежда курсове за деца и планира да открие нови учебни секции. Катерина също завършва психология в Римския католически университет Санта Мария Асунта. На първата страница на дисертацията си пише: “Мамо, успяхме заедно!” Виктория е убедена, че е открила вярата в Рим. Хората, които среща, й помогат да се сближи с дъщеря си и с Бог, но в крайна сметка силата на молитвата е тази, която носи промяня. “Мисля, че молитвата е голяма сила”, заключава Виктория. “Когато се молиш, Бог те слуша”.

Максим: да живееш с Бог

Максим също смята, че престоят му в Рим, е повлиял значително на призванието му. “По време на следването си започнах да се чувствам много по-ентусиазиран в  личните си търсения”, казва той. “Рим ми помогна да доразвия духовността си и да се утвърдя в истинското си призвание”.