Синод 2023: публикуван е подготвителния документ за първата фаза

Салваторе Чернуцио – Димитър Ганчев - Ватикана

Вслушаване, „без предразсъдъци“ и смелост в изказванията. Диалог с Църквата, обществото и други християнски изповедания. Това са насоките, които препоръчва Генералният секретариат на Синода в публикувания днес подготвителен документ и Ръководство, за да посочи насоките, върху които ще бъде ориентиран пътят на Синода за синодалността, който ще бъде открит тържествено на 9-10 октомври в Рим и на 17-ти в отделните църкви, за да завърши със среща на епископите във Ватикана през 2023 г.

Документът има за цел да бъде преди всичко "средство", за да улесни първата фаза на изслушване и консултиране с Божия народ в отделните Църкви, която ще започне от октомври 2021 г. и ще приключи през април 2022 г. Ръководството предлага практическа подкрепа "на епархийните референти, за да подготвят Божия народ. Той съдържа онлайн молитви, примери от последните Синоди, речник на термините за синодалния процес. Това „не книга с правила“, а „ръководство в подкрепа на усилията на всяка местна църква“, уточняват организаторите.

В основата на двете публикации стои един основен въпрос: „Как да се осъществи днес „общия път“, на локално и всеобщо ниво, който да позволи на Църквата да провъзгласява Евангелието, в съответствие с поверената и мисия и какви стъпки Духът ни приканва да предприемем, за да се развием като синодална Църква?".

За да отговори на този въпрос, Секретариатът на Синода подчертава необходимостта от „жив и приобщаващ църковен процес“, който да предложи на всички, особено в перифериите, възможността да се изразят и да бъдат изслушани. Също да се признае и оцени разнообразието от харизми и да се проучи „как  отговорността и властта се прилагат в Църквата“. Наред с това „да се акредитира християнската общност като надежден субект и надежден партньор“ в диалога, помирението, включването и участието, както и „да възобнови отношенията“ с представители на други конфесии, с организации на гражданското общество и народните движения.

Това са конкретните стъпки в историческия контекст белязан от „трагедията“ на Ковид и също в контекст, в който Църквата е изправена пред липсата на вяра, корупция и злоупотреби. Именно в тези „бразди на страдание“, трябва да процъфтяват „нови пътища“, които „да възобновят пътя на християнския и църковния живот“.

Широко място в документа е посветено на миряните. Подчертава се, че всички кръстени са „активни субекти на евангелизацията“ и че е от съществено значение църковните пастири „да не се страхуват да се вслушат в стадото“. Защото  в една синодална Църква всеки „има какво да научи“ от другия.

Подготвителният документ предлага и въпроси, които да ръководят консултациите с Божия народ. Например,  как „общия път“ се осъществява днес във вашата поместна Църква? Поканата е да се сподели опита  в собствената епархия, като се имат предвид вътрешните отношения в епархиите между вярващи, духовници, енории, но и между епископите, с различните форми на религиозен и богупосветен живот, с асоциации, движения и институции като училища, болници, университети, благотворителни организации. Трябва да се имат предвид и отношенията и общите инициативи с други религии и в сферата на политиката, културата, финансите, работата, профсъюзите и малцинствата.

Накрая, документът илюстрира десет тематични ядра за „живата синодалност“, които трябва да бъдат проучени, за да се обогати консултацията. Сред тях: размисъл върху това кой е част от това, което наричаме „нашата Църква“; вслушване в младите хора, жените, богупосветените, изключените и емаргинираните.  Да се направи размисъл за комуникативността в общността, оценка как молитвата и литургията ориентират „общия път“; размисъл как общността подкрепя ангажирани в служението; преосмисляне на местата и начините на диалог със съседни епархии, с религиозни общности и движения, с институции и с невярващите. Също така и въпроса как се упражнява властта в локалната Църква, как се вземат решения, какви средства се препоръчват,  за да се насърчи прозрачността и отчетността, как се формират заемащите отговорни роли.

Резултатите от консултациите, обяснява Секретариатът на Синода, ще бъдат обобщени на около десет страници. Целта "не е да се произвеждат документи", а да се даде зародиш на мечти, пророчества и надежди.