Кардинал Кох: към обща дата на Пасхата
Тази неделя църквите на източното християнство ще празнуват своя Великден. В тази перспектива гръцкият православен патриарх на Йерусалим, Негово Блаженство Теофил III, даде интервю за „Осерваторе Романо“ относно значението на Възкресение Христово в източната набожност и богословие, интервю, за което сме много благодарни. В Йерусалим, по време на Пасхалните празници, основното вниманието несъмнено е насочено към църквата на Гроба Господен. Пасхата е празникът на светлината, който с възкресението на Исус Христос като победа на живота над смъртта осветява тъмната стая на гроба. Това намира израз по особено очевиден начин в Йерусалим в дългоочакваното чудо на Свещения огън в църквата на „Гроба Господен“, което се чества в присъствието на патриарха на Йерусалим и чието дълбоко значение е илюстрирано от неговото блаженство Теофил III в интервюто.
Говорейки за Пасха в източното християнство, естествено възниква и въпросът за временната разлика между честването ѝ на Изток и на Запад. Тази разлика се дължи на факта, че християнските църкви на Запад, от 16-ти век нататък, изчисляват датата на Възкресението Христово според Григорианския календар, въведен от папа Григорий XIII чрез една фундаментална реформа; следователно Възкресение Христово винаги се празнува в неделята след първото пролетно пълнолуние. За разлика от Западната Църква, Църквите на Изток следват юлианския календар, който бива използван от цялата Църква преди григорианската реформа и който също се използва от Никейския събор през 325 г.
Този Събор бе свикан от император Константин, за да укрепи, пред разделението на християните по това време, единството на империята върху основите на християнската вяра. По това време датата на Възкресението Христово също бе спорна. Християните, особено в Мала Азия, винаги са празнували Пасхата на 14-то число на месец нисан, заедно с еврейската Пасха, независимо от деня от седмицата; те биват наречени четрнаестодневници (лат. Квартодецимани). От друг страна, особено християните в Сирия и Месопотамия, определени като протопасхисти, празнуваха Възкресение Христово в неделята след еврейската Пасха. Благодарение на първия Вселенски събор в Никея този въпрос бива регулиран по еднакъв начин: „Всички братя и сестри от Изтока, които до днес празнуваха Възкресение Христово с евреите, от сега нататък ще честват Възкресение Христово в съгласие с римляните, с вас и с всички нас, които сме го празнували с вас от най-ранните времена“. С това решение общата дата на Пасхата между християните и евреите беше изоставена, а празникът на християнската Пасха беше определен в неделята след първото пролетно пълнолуние и след еврейската Пасха.
През 2025 г. християнството ще отбележи 1700-годишнината от Никейския събор и през тази година източните и западните църкви ще могат отново да празнуват Възкресението Христово на един и също ден, 20 април. Следователно е лесно разбираемо, че се е пробудило желанието да се използва този голям юбилей като плодотворна възможност за продължаване на усилията за постигане на обща дата на християнската Пасха в бъдеще. Папа Франциск и коптският православен папа-патриарх Тавадрос II многократно са се изразявали в този смисъл. А гръцкият православен архиепископ Йов Геча, съпредседател на Съвместната международна комисия за богословски диалог между католическата църква и православната църква, наскоро публикува конкретно предложение.
В споменатото по-горе интервю неговото блаженство Теофил III се изразява в същата посока. Той вижда в усилията за намиране на обща великденска дата не само един важен пастирски приоритет. Той казва, че е дълбоко убеден, че Възкресение Христово е най-старият и най-значим празник в християнството, че християнската вяра стои или се пада с Пасхата и, че общата дата на Възкресение Христово може допълнително да извади на бял свят тази основна значимост. Патриархът на Йерусалим изразява това спешно желание, позовавайки се преди всичко на икуменическия път, целящ да възстанови единството в християнската църква от Изток и от Запад във вярата и милосърдието.
Особено съм благодарен на негово блаженство Теофил III за тази широка перспектива. И аз с удоволствие се възползвам от тази възможност, също в името на Светия отец папа Франциск, да пожелая на негово блаженство, на Йерусалимската патриаршия и всички християни, които ще празнуват своята Пасха следващата неделя, да изживеят дълбоко Пасхалната тайна на смъртта и възкресението на Исус Христос и защитната благословия на Бог. Нека светлината на Свещения огън донесе на света красивото послание, че - особено по време на пандемията - последната дума не принадлежи на смъртта, защото Бог запазва последната дума за себе си, която е живот: Christos Anesti, Алилуя!
svt/ oss.rom
